Знаци върху археологически паметници от средновековна България VII - X век

• илюстратор: М.Табакова
• издание: 1980
• издателство: Издателство на БАН
• език: български
• корици: твърди
• страници: 190

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

При археологическите разкопки и проучвания на старобългарските политически и културни центрове, на редица градища, села и некрополи се откриват разнообразни по форма и начин на изпълнение знаци. Те са врязани върху строителни материали, издълбани са по скали и пещери, поставени са върху колони, керамични съдове, скулптурни произведения, накити и др. Известни от годините на първите разкопки в Плиска, Мадара и Преслав, днес многократно увеличени, тези, наричани „загадъчни“, „прабългарски“ или „старобългарски“ знаци са привличали неведнъж вниманието на специалистите. Историци, археолози, етнографи, нумизмати и лингвисти са се стремели да разберат загадъчния им характер и да разкрият тяхното предназначение. С почти ежегодните разкопки в Плиска и Преслав и спроучването на нови селища и некрополи в различни райони на нашата страна се увеличиха многократно материалите с поставени по тях знаци. Разпръснатостта им в разЛични музеи и публикации ни накара да пристъпим към събирането им в предлагания труд. Част от предметите, върху които се намират знаци, са открити преди години при първите археологически проучвания на средновековните обекти. Едни от тях са с неизвестно място на съхранение, други са загубени, а трети са обнародвани неточно. Там, където имахме възможност, можахме да сверим знаците на място. Често в посочените от авторите образи или таблици са събрани знаци, поставени върху различни предмети, без да се конкретизира кой знак върху какъв предмет е изобразен. Обикновено не са означени и размерите на знаците, поради което и ние не ги посочваме. При обнародването на материали, изработени от глина — съдове, тухли, керемиди, водопроводни тръби, — не е обяснено кога е врязан знакът – преди или след изпичането. Някои от знаците са непълни поради това, че предметите, върху които са поставени, се откриват във фрагментиран вид. Възстановяването, което предлагаме в такива случаи, има условен характер. При други пък изображението е неясно и изобщо не може да се възстанови. Идеята за събиране и систематизиране на многобройните знаци върху разЛични археологически паметници принадлежи на акад. Кр. Миятев. Дълги години той е описвал и рисувал всеки знак, намерен от него или предоставен му от негов колега. Благодарение на тази сбирка днес притежаваме Знаците, открити при разкопките на малкия дворец и на северната порта в Плиска, които са останали непубликувани. В труда са включени и знаци от Плиска и Мадара, събрани някога от Шуменския учител и любител-археолог д. Вичев и предадени на акад. Кр. Миятев.