Жестоки времена. България 1914 - 2014 - том 1 - 3

• художник: Антон Митов
• издание: първо, 2015
• издателство: ИК "Тип-топ прес"
• език: български
• корици: меки
• страници: 1283
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789544881313

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

ДИМИТЪР Х. ПОПОВ е роден през 1930 г. в гр. Лом. Семейството му е с патриотичен дух. Баща му е офицер във Втори конен полк, а майка му е дъщеря на търговец на зърнени храни, депутат от Народната партия в XV и в XVI Обикновено Народно събрание. Още пред младежките си години Димитър Х. Попов изпитва на гърба си всички „екстри“ на просветческия режим, наложен в страната ни след 1944 г. Изключван е от средното училище, защото при избора на предварително одобрен комсомолски председател на Първа мъжка гимназия той и другарите му издигат алтернативна кандидатура, която спечелва на състоялите се избори за Ученически комитет в гимназията. По-късно дори това първо несъгласие с режима влиза в досието му в Държавна сигурност. Вече като студент в Юридическия факултет на Софийския университет той създава нелегална група, която печата позиви, призовавайки за съпротива срещу комунистите. Младежите ги разпространяват в София, в Годеч и в Ихтиман. След като ги разкриват, Димитър Х. Попов е лишен от студентски права. В обвинителния му акт е записано, че е създал нелегална организация, водил е конспиративна и опозиционна дейност от 1946 до 1950 г. и е пропагандирал създаване на Европейски съединени щати. Това става далеч преди Роберт Шуман и появата на Европейската икономическа общност. Следват почти шест години затвор в Шумен (тогава Коларовград), в Ловеч и два пъти на остров Белене. След освобождението му агентите на ДС слухтят постоянно около него. Многократно е уволняван от работа и изселван с баща си от София (1964-1968). Все пак успява да завърши Икономическия институт със специалност „Статистика“. В края на 1987 г. публикува статия във в. „Народна култура“, в която точно определя началото на отрицателния прираст в България - 1993-1995 г.След падането на Берлинската стена участва в политическия живот на страната ни като последовател на земеделския лидер Димитър Гичев и секретар на БЗНС „Врабча-1“ (Д. Гичев). Напразни остават усилията му за обединение на многобройните земеделски фракции. През същия период той отговаря за политическия облик на в. „За Търновска конституция“, като във всеки брой пише активно. След промените написва и издава десет свои книги, като „История на Българските империи“ излиза в пет издания. Книгата му „Дългата нощ“ (2002) фигурира в каталога на Конгресната библиотека на САЩ като история на комунизма в България. Независимо от всичко, което е преживял, авторът не гледа намръщено на живота. Той не губи пословичното си чувство за хумор и самоирония и така запазва непобедимата си жизненост. И още нещо много важно, което той непрекъснато проповядва чрез своите писания: ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ С ОМРАЗА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ; ЧЕ С ОТРИЦАНИЕ НА ВСИЧКО НЕ СЕ ВЪЗПИТАВА ОБЩЕСТВО И НЕ СЕ ГРАДИ ДЪРЖАВА; ЧЕ ОТДЕЛНИ ГРУПИ ОТ „ЕЛИТИ“ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗРАЗЯТ ДУХА И ВИЖДАНИЯТА НА ОБЩНОСТТА.