Завоюването на Константинопол от латините през 1240 година и войните им с българите

• издание: 2010
• издателство: "Фабер"
• език: български
• корици: меки
• страници: 143
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789544002343

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Превземането на Константинопол от кръстоносната армия, предвождана от маркиза на Монферато Бонифаций през 1204 г. и последвалото рухване на могъщата доскоро Византия, върху чиито руини възникнала мимолетно съществувалата Латинска империя е вълнувало и ще вълнува и занапред не само професионалните историци, но и всички любители на миналото, най-малкото заради това, че последиците от този несъмнено цивилизационен сблъсък за последвалото развитие на Европа били забележително големи. С тези събития бил нанесен мощен удар върху установения от столетия ред в европейския югоизток, който се характеризирал с постепенния си еволюционен преход от античността към новото време. Въпреки изключителеността си обаче, този тласък не съумял да изхвърли източните общества от поетото от тях русло на развитие. Преживели „гърча" на латинското завоевание, само след няколко десетилетия, повечето от тях съумели да се завърнат към установените традиции, за да дочакат в едно нереформирано състояние османското нашествие от XIV и XV векове. За западния човек споменатите събития имали различна тежест и друг характер. А и не могло да бъде иначе. Та нали те се развивали на другия край на континента, в земите на гърците, тези „лицемерни схизматици". Тук, далеко на запад, събитията наложили отпечатъка си, ясно доловим предимно в духовните и в политическите отношения между хората. Бил направен храбър опит за възстановяване на църковното единство, нарушено в резултат на схизмата от 1054 г, а пред очите на доскоро живелите в относително капсулирано състояние западноевропейски общества се разкрила една богата на традиции почти непозната до момента цивилизация, която за дълги векове щяла да опложда в културно отношение страните им. И докато за хората от европейския югоизток, настъпили години на изпитания и страдания, за западните рицари това било време на геройства, в което се раждали митовете, някои от които имали сериозни последици за развитието им. Митична била фигурата на един псевдо-Балдуин, който щял да наруши еснафското спокойствие на Фландрия и Северна Франция за близо половин десетилетие, митичен блясък се излъчвал и от останалата след 1261 г. без покритие титла константинополски император, но около която поне още век и половина във Франция щели да бъдат плетени интриги, в резултат на които не рядко била проливана и кръв. Стотици западни църкви и манастири започнали да привличат все повече и повече поклонници, жадни да се докоснат до свещените реликви, плячкосани от латините от сърцето на Източната империя и около които била изградена богата митология.