Заточен в Рая

• художник: Александър Сертев
• издание: първо, 2013
• издателство: Симолини 94
• език: български
• корици: меки
• страници: 155
• размери: 14х20 cm
• ISBN: 9789542925125

категории: Художествена литература, Българска литература, Разкази. Есета. Пътеписи

Отдавна не бях пътувал с нашите влакове и не зная защо си представях нещо като тези сребристи птици, които летят по релсите в Германия. А усмихнат стюард ти поднася топъл чай или кафе, и при това загрижено пита как го пиеш: с мляко или чисто? Вратата на купето със скърцане се отвори и намусена лелка ме върна в нашата постсоциалистическа действителност. Небрежно скъса крайчето на билета, но погледът й се насочи нагоре, към челото ми: - Какво е това? - Голяма цигулка - отговарям. - А билет за нея? Това вече е новост. Някои се интересуват как се свири, други, no-запознати, питат за лака на старите инструменти, за историята му... - Че защо? - питам - нали имам право на багаж, ето чантата и това... - Заема цялата полица - разяснява служебното лице, -затова. Какво да ти кажа, читателю? Мисля, че Клаузевиц, военният теоретик, беше писал, че на война ситуацията непрекъснато се променя. И понеже нашата държава обича да воюва с гражданите си, ние трябва винаги да сме готови: - Не мисля, че имате право - казвам, - но ако настоявате, ще се видим пред съда. Междувременно дъждът заливаше прозорците, водата с лекота намираше пролуките, в купето капеше. Студено ми беше, и мокро, но никакъв стюард не се виждаше. Освен сърдитата кондукторка, с която враждебно се разминаваме в коридора, във вагона нямаше никого. Влакът пъшкаше, докато изкачваше планината, вагоните се блъскаха един в друг, на завоите се опитваха да излязат от релсите. На спирките локомотивът тъжно свиреше...