Векът на структурализма

• издание: 2017
• издателство: Нов български университет
• език: български
• корици: твърди
• страници: 264
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789545359941

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Езикознание. Литературознание

"Някак неусетно времето за структурални изследвания в средата на осемдесетте бе дошло, но времето им в края на XX в. вече бе минало, перифразирайки Никола Георгиев за чешкия структурализъм. Страницата е затворена, без да е прочетена и осмислена. По думите на Стоян Атанасов, познавач и ценител, слушател и читател на Барт, "когато излезе от мода, структурализмът бе сполетян от съдбата на всяка отминала мода: посрещаха го с безразличие, когато не потъваше в забрава. Подобна преждевременна амнезия не допринася с нищо за развитието на хуманитаристиката като цяло и на отделните ѝ дисциплини, които получиха мощен тласък от структурализма. Днешната хуманитаристика му е голяма длъжница. Да се премълчава това, означава отказ от едно важно завоевание". Особеност на тукашния структурализъм е, че той идва не просто и само с идеологическа оценка и знак за бъдеща репресия, но и заедно със своите осъзнати ограничения и теоретична критика, която започва още с радикалния материализъм на Янакиев и продължава с теоретическата подвижност на Никола Георгиев, който му се отдава, но никога напълно: "В края на 60-те години на XX век, когато структурализмът беше в пълен размах, прозорливи хора предвиждаха не само социалния му край, но и какви идеи и дори концепции ще му се противопоставят". Към това да добавим и раздвоеността на Михаил Неделчев - "и бях, и не бях структуралист" - както и дискретното дистанциране на Радосвет Коларов, който при цялата му близост и уважение към идеите на структурализма "не постигаха, а и не се стремяха към неговата научна строгост. Те по-скоро се опитваха да бъдат среща на общите модели с индивидуална словесна сетивност при досега с конкретната творба". Последното, разбира се, спокойно може да бъде казано от Леви-Строс и Якобсон в знаменития им анализ на "Котките" и е казано чрез внимателното раздипляне на словото в текста и на въображението на Бодлер. Питал съм се защо точно структурализмът е бил частично толериран и не само в България, но и в СССР, и в Източна Европа и все още нямам убедителен отговор; защо не херменевтиката, например." Доц. д-р Васил Гарнизов