Васил Стоилов и Велико Търново

• художник: Атанас Друмев
• издание: 2014
• издателство: "Абагар", АД
• език: български
• корици: меки
• страници: 144
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9786191680917

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Изкуства

С Васил Стоилов България притежава най-после един действително национален художник и това е, което дава на неговата изложба една властна привлекателност на новост. Това е като един прозорец, отворен към една страна и раса, които досега не бяха намерили своя интерпретатор. Никой до него не беше предал с такава сила на израза и правдивост толкова халюцинираща, тези сбръчкани лица, пергаментни и като вкаменели стари селяни, чиято кожа е придобила от слънцето и вятъра здравината и трайността на скала. Казано е за селяните на Миле, че те приличат на буци оживена пръст. Селяните на Васил Стоилов, по-ъгловати, по-твърди от планински хребет, изглеждат като изсечени от гранит. Макар те да са очевидно етюди от натура, артистът придава на своите модели монументален характер. Нищо по-изразително от онова уважение към своя власат овчар с една съвсем семпла шапка, която се изправя на преден план пред просторен хоризонт с животните от неговото стадо. Този голям акварел е с акцент на фреска и не може да не се изкаже пожелание един близък ден, завръщайки се в родината си, Васил Стоилов да намери в София широка стена за покриване. Макар че се е упражнявал досега само в малкия формат, той е от онези, които са родени за голямата декоративна живопис. Луи Рео Предговор от каталога за изложбата на Васил Стоилов в Париж, 1931г.