Толкова някога и след това

• художник: Теодоси Антонов
• издание: първо, 2020
• издателство: "Български пасател"
• език: български
• корици: меки
• страници: 227
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9786192041908

категории: Художествена литература, Българска литература, Биографии. Мемоари

Често прехвърляме приказката за щастието и нещастието, за доброто и злото, за нихилизма, глупостта и прозрението. Това ние, както понякога ни наричат, артистите, лесно ставаме в плен на едното или другото... Понякога на всичкото това. А то се е случвало с много човеци. Щастието и нещастието, доброто и лошото се спират пред всекиго от нас. Оглеждат го, зазъбват го и го тестват по свой най-невинен и хитър начин. И нерядко тези човешки състояния се затрудняват в избора си. Друг път тези състояния ще се хванат за вратовете и вследствие на най-зловещи спорове могат и да се сбият, а човекът, за когото се бият, мига и се почесва, без да знае и предполага съдбата си. Случвало се е тези себични разнородни сили да стрелят едновременно един в друг и най-често да падат покосени, недоказали се пред избора си. А онзи, за който са пожертвали живота си, ще се застои някое време безмълвен и уплашен... Ще се огледа, ще въздъхне издълбоко и ще прескочи нападалите. После с несигурни крачки ще се отправи към нищото. Там, където всичко е нищо и само едно нищо и никакво нищо. Или пък е всичко. Този зловещ, най-малкото абсурден, дори безсмислен преамбюл, увод или съвсем случайно хрумване няма нищо общо с тази кротка книга. Това е само упражнение за една много бъдеща и сигурно несъстоятелна авторска книга. Книга, която най-вероятно няма да се появи. И ще си остане като един хубав замисъл-мечта. Като оная мечта от нашата далечна младост, наречена Анада. Филм, в който на финала главният герой тичаше към своята мечта, но колкото повече препускаше той, тя, мечтата, бягаше в пъти по-бързо от него. Боже мой, мечтата му летеше със скоростта на светлината.