Теория за психичното развитие в психоанализата

• издание: второ преработено и допълнено, 2009
• издателство: АИ "Марин Дринов"
• език: български
• корици: меки
• страници: 477
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789543222810

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Философия. Психология

В тази книга се представя приносът на психоанализата за разбирането на психичното развитие на човека в онтогенезата. Психоаналитичният метод изследва несъзнаваните психични процеси, в които участват предимно впечатления, запаметени през ранното детство, позволявайки по този начин да се правят изводи за въздействието на миналия опит върху преживяванията и поведението на човека в настоящето. Ето защо проблемите на развитието винаги са имали важно значение за психоанализата. В книгата на Никола Атанасов са представени както класическите теории на развитието, базирани предимно на психоаналитичния метод, така и съвременните интегративни теории. Тъй като тя е адресирана към българските читатели и е взета предвид почти пълната липса на литература по разглежданата проблематика на българския пазар, наред с конкретния принос на отделните изследователи към въпросите на развитието се разглежда и спецификата на теоретичните им позиции. Представени са позициите на четирите големи теории в психоанализата: теориите на нагоните, на егото, на обектните отношения и на аза. Книгата е предназначена за читатели, които вече имат базисни познания по теория на психоанализата и може да бъде полезна за психолози, психиатри и клинични социални работници, студенти по клинична психология, медицина и клинична социална работа, а също така и за други специалисти, които желаят да задълбочат познанията си по теория на психоанализата. за автора Никола Атанасов е доктор по психология и доцент по клинична психология към Нов български университет. Завършил клинична психология в Хумболтовия университет - Берлин, през 1981 година и е един от първите българи, получили образование по тази специалност. Работил е като клиничен психолог в Градския психиатричен диспансер (сега Център за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски”, София) и като научен сътрудник към Института по психология на БАН. Понастоящем е преподавател и психоаналитик на частна практика. Специализирал е психодрама и групова терапия и е завършил обучение по психоанализа към Психоаналитичния институт за Източна Европа „Хан Грьон-Пракен”. Член на Международната психоаналитична асоциация и на Българското психоаналитично общество. Преподава теория на психоанализата към Нов български университет.