Текст, говорене и разбиране

• издание: първо, 2014
• издателство: Жанет - 45
• език: български
• корици: меки
• страници: 246
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9786191860821

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Есеистика. Публицистика. Критика

Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по- късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на “Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо- Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий. Автор е на книгите „От Омир до Еврипид“, „Омировият епос“, „Литературата на елинизма“, „Мит и литература“, „Романът – античен и съвременен“, „История на старогръцката култура“, „Орфей и древната митология на Балканите“, „Старогръцката литература“, „Промяната в живота и текста“, „Европа – разбирана и правена“, „Отделно и заедно“, „Университетът – особен свят на свобода“, „Минало и съвременност“, „Разказ, време и реалност в старогръцката литература“, издадената в Испания книга „Modelos de realidad” и издадената в Германия – „Reading and Its Functioning“. Носител е на наградите Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Grèce – за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов” – за хуманитаристика. Води форумите за литература и гражданско общество във www.bogdanbogdanov.net Задачата, която си поставям, e да предложа aргументи в подкрепа на тезата, че човешкото говорене e и правене. Аз не смятам обаче, че говоренето е нещо различно, към което се добавя правене, твърдя, че то е поначало действие, едно от основните действия в праксисното човешко съществуване. Проблемът е в това, че и то, и всички други действия са сами по себе си само когато се наричат, иначе в реалното, което те означават и за което се говори, те са винаги свързани с други действия. Реалното говорене е и мислене, и разбиране, вярване и не на последно място и вършене и правене. А това е само редът на по-основните действия.