Театрални есета

• художник: Андрей Даниел
• издание: Първо издание, 1979
• издателство: Народна младеж
• език: български
• корици: твърди
• страници: 254

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Изкуства

МАГИЯТА, НАРЕЧЕНА ТЕАТЪР 1. „Култура на бита" Понятието „Култура на бита" стана много разпространено. Струва ми се, че по начало неговият обсег е модата, етикетите, опаковките... Но духът на девалвация, който преследва европейската култура от Първата световна война насам, постепенно включи в това понятие популярните четива, популярните танцови стъпки, популярните модели на коли, самолети, ципове ... Когато на помощ дойдоха и пластмасите, разцветът на евтината изящност стигна своя връх. Но да не се увличаме в отрицания. Всъщност популяризацията на културата е най-малко двойнствен процес. Иако на едната страна на везните стои елементарната девалвация, на другата тежи с твърде реална тежест просто демократизацията. Съвременният свят действително е станал малко по-богат от вчерашния и с това обективно е превърнал в нови потребители на изкуството твърде широки социални слоеве. Този процес не зависи от нашите възражения или одобрения — светът става „модерен“ въпреки тях. Просто защото това е пътят на спиралата му. И изглежда, че един от признаците на „модерността" е разширяването обсега на културата и в областта на бита. Преди петдесет години израз на тоя процес е била бакелитовата „автоматична“ писалка, сега — пластмасовият магнетофон. Погледнато обективно, и писалката, и магнетофонът са продължение на традициите на пачето перо — тъй че какво особено се е случило? И пачето перо е служило за твърде противоречиви цели: с него е писана „Гаргантюа и Пантагрюел", но с него е зачеркнат и Джордано Бруно.