Сула в огледалния свят

• издание: първо, 2012
• издателство: Сиела
• език: български
• корици: меки
• страници: 459
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9789542810469

категории: Художествена литература, Българска литература, Разкази. Есета. Пътеписи

Книгата Сула в огледалния свят е съставена от кратки текстове, обединени тематично в три части. С „анализ” на реклами се занимава първата част на книгата, озаглавена Размисли и реклами. Всъщност това са брилянтни пародии и остроумен коментар на рекламите, които често стават смешни в стремежа си да направят впечатление и да изпъкнат сред другите реклами. Разказвачът стига до извода, че рекламистите мислят потребителите за идиоти и в повечето случаи са прави. Затова той, като най-големия идиот сред тях, се наема с трудната задача да разтълкува пред себеподобните си посланията на рекламите. Втората част е озаглавена Ъплоуднати постинги за делитване, което е и заглавието на блога Sulla.bg. В нея са отпечатани текстове, които не са за реклами, но са в същия духовит стил като „Размислите” и са написани с тънка ирония, която заслужено ги нарежда сред образците на нонсенса. Обект на добродушен присмех са както редица реални български общественици, назовани поименно, така и представители на световните професионални активисти с тяхната омраза към пластмасовите бутилки и светнатите крушки. Ъплоуднатите постинги се занимават с широк кръг от теми, като се започне от живота, здравето и числовата парадигматичност на имената, мине се през свинския грип и се стигне до досиетата „Игрек” и истината за извънземното присъствие на планетата ни. Третата част Алкохол, е по-особена. Формално текстовете в нея са анонимни, макар всички да знаят, че не са. Иван Стамболов никога не е потвърдил, нито ще потвърди, че е автор на „Алкохол” и на случките с впиянчените бонвивани, което обаче не му пречи да присвои текстовете и да ги публикува в „Сула в огледалния свят”. Разкази за кротки оргии в постоянна мъжка компания, всеки от тях поставя някакъв злободневен проблем и го коментира от крайно осъдителна позиция, скандализирайки обществения морал. Накрая обаче чувството, с което читателят остава към героите, не е гняв и омраза, а симпатия. „Алкохол” има свой самостоятелен фен клуб във Фейсбук, а героите на разказите, всички до един действителни личности, редовно се събират на клубни сбирки, където се раждат голяма част от сюжетите и идеите.