Съчинения

• издание: първо, 2000
• издателство: Кралица Маб
• език: български
• корици: меки
• страници: 635
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 9545330422

категории: Художествена литература, Българска литература, Поезия. Драматургия

Предлаганото издание е част, несъмнено по-важната, от един по-голям проект, който може да бъде назован по раз лични начини. Напълно допустимо е да се прибягва до думи като възкресение, (пре)откриване, завръщане и пр. - голямата част от произведенията на Васил (Василаки) Попович са практически неизвестни дори и за познавачите на българската литература от XIX в. Въздържам се да използвам подобни патетични думи не само по стилистични причини, но и защото ми се струват неадекватни на мисленето на писателя. Или може би на субективния образ, който съм си изградил за него. Съчиненията на "забравения" възрожденец, заедно с книгата "Васил Попович. Живот и творчество", имат амбицията да добавят важни акценти в съществуващата картина на българската литература и да проблематизират някои съществуващи и почти общоприети представи за нея. Част от непознатите ранни текстове подтикват към преосмисляне на разбиранията за началото на новата белетристика и други утвърдени тези. С несъмнените си достойнства някои от текстовете, струва ми се, имат място в канона на националната словесност. Бих си позволил да прибавя, че творчеството на В. Попович като цяло предлага различни посоки на преосмисляне на българската литература, а и на българската култура, включително и на манталитетите и стереотипите, които съществуват в нея през XIX в. или чрез които българският XX в. чете собственото си минало. Изкушавам се да маркирам въпросите за изграждането на националната митология и нейното проблематизиране, за популярното и елитарното, за сложните взаимоотношения между факт и фикция, между прототипи и литературни персонажи, за психологическите мотиви, които определят тези взаимоотношения. Това изреждане лесно може да бъде продължено. Споменатите проблеми предполагат задълбочено анализиране, при това от различни гледни точки. Опитах се да ги разгледам в спомената книга, но очевидно и в бъдеще ще се връщам към тях. Надявам се, че и други ще го сторят - творчеството на Васил Попович заслужава, да бъде прочетено, за първи път - в неговата цялост.