Събрани съчинения - том 1 и 2: Пропуснатият шанс. За мъртвите или добро, или смешно

• издание: второ и трето, 2014
• издателство: Enthusiast
• език: български
• корици: меки
• страници: 545
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 9786191641475

категории: Художествена литература, Българска литература, Разкази. Есета. Пътеписи

Книга 1: "Пропуснатият шанс" по забавен начин разказва за творческото надлъгване между автора и "писателски" компютър от бъдещето, програмиран да твори произведения по предварително зададени сюжет и жанр. Състезанието по находчивост между човек и машина ражда смешни и тъжни прочити на всекидневни и митологични сюжети, изпробва границите на криминалния жанр - фабула, в която всичко е ясно, но все пак има неочаквана от никого загадка - откровено пародира някои от каноничните сюжети в научната фантастика. Една компютъризирана Шехерезада се опитва да угоди на капризния творчески ум, копирайки собствения му стил на мислене и изразяване. В равнодушния си опит да бъде творец компютърът бълва история след история, които ще ви разсмеят и натъжат. Любен Дилов (25.XII.1927 - 10.VI.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като "един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика". Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които "Еурокон" (1976) за романа "Пътят на Икар". Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима. Книга 2: "Аз не се наемам да ги съдя. Да съдиш, означава да не разбереш, защото, ако разбереш, не би могъл да съдиш", казва Любен Дилов във втората част на този весел паноптикум на писателски и сексуално-тоталитарни нрави. "За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989-а заварва писателя. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят многобройните му приятели - неуморим разказвач на смешни истории и ироничен наблюдател на обществените отношения, от който единствено чувството за хумор може да те спаси. "Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. И ако, оглеждайки се в историите на бележити и неизвестни българи, публикувани по-долу, внезапно откриете и себе си, не се сърдете. Припомняме ви един от обичаните лафове на Дилов-баща: "Събудих звяра в себе си. Оказа се заек похотлив..." Любен Дилов - син