Революционната народна песен от Македония - том 2

• издание: първо, 2003
• издателство: АИ "Марин Дринов"
• език: български
• корици: меки
• страници: 173
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9544308199

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Фолклор и етнография

В книгата си Илия Манолов подсказва, развива и по същество решава успешно един познат проблем на нашата фолклористика - този за взаимовръзката между фолклор и история. Ако трябва да резюмирам нещата, ще кажа, че песента документира историята, но песента не е исторически документ. Но историята - тази, кървавата - ражда непрекъснато в Македония песни почти за всяко събитие и почти за всяка личност. В този случаи се наблюдава нещо почти уникално - ние нямаме друго време, други събития и друг регион, където да се проявява такава творческа активност, където саможертвата да се сплита така непосредствено в поетическите обобщения на създателите на песни. Мисля, че Илия Манолов е използвал със стръв и прецизност този изследователски шанс и е направил специфично досие на почти всяка песен, а броят на тези песни е внушителен. И ни е отправил едно не лесно предизвикателство - каква е фолклорната рефлексия към историята? Както е известно, ние спорим за потеклото на т. нар. исторически песни от по-стари времена. Манолов документира един съвременен фолклорен процес и това е неговото безспорно изследоварлско предимство. Песента за него е хроника на историята, но хроника самостойна, подчинена на принципите на едно музикално-поетично мислене, което се изявава най-категорично в Македония, и то през първата половина на XX в. По този начин Манолов е предложил една теоретична перспектива, която отчасти „проблематизира" и представата ни за самото понятие „фолклор". Проф. д. ф. н. Тодор Ив. Живков „Революционната народна песен от Македония" е фундаментално изследване, в което за първи път в нашата фолклористична литература се разкрива последователно и подробно живият процес на създаването на революционни народни песни в една обширна музикалнофолклорна област за период от около 30 години. Авторът проследява създаването на песните, като следва хронологически хода на революционните събития. В книгата са очертани приносите и заслугите на някои дейци-революционери, възпети в песните. В този случай основният критерий за подбор се явява не частното мнение, независимо чие е то, а преценката на самия народ. Това най-ярко личи от песните, увековечили образа и противоречивата същност на Яне Сандански, защото за него има много повече песни (с изключение на песните за Гоце Делчев), отколкото за всеки друг, оставил следа в революционното движение. Проф. д-р Тодор Джиджев