Политическите графити

• издание: първо, 2005
• издателство: Авангард Прима
• език: български
• корици: меки
• страници: 418
• размери: 14х20 cm
• ISBN: 9543231400

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Философия. Психология

В какво се състоят мистериозните тайнства на графитния почерк? Как съдържанието и формата се спречкват и противоречат на изображението и посланието на политическия графит? Какви са властта на почерка и почеркът на властта? Как и защо нудизмът и ексхибиционизмът на политическия/политизирания манталитет и маниер "избиват" в и чрез почерка? Как и защо предвзетостта и превзетостта уютно се настаняват в графита? Защо калиграфията е позорно прокудена и неистово мразена от почерка на политическите графити? Какви са потайностите на присъствията и проявите на цветовете в графитните изображения и смисловости? Защо графологията е поставена на колене пред графитните почерци? Къде и защо изчезва полът на човека в графитния почерк? Какви са правата и произволите на веществената среда или материала, върху които самоволно се настаняват и господстват политическите графити? Как, къде, кога и защо нравствеността отстъпва и погива в пределите на графита? Каква е вакханалията на моралните категории и механизми в пространството, изображението и посланието на стандартния политически графит? Как и защо фалшивата любов към човека или похотта, развратът към нравствения порок превземат и обитават графита? Имат ли някакво значение чертите на националния характер за лудориите и пакостничествата на политическия графит? На всички тези и на ред други проблеми и дилеми настоящата монография дава (за пръв път в родната ни научно-теоретическа) литература интердисциплинарен отговор. Книгата е предназначена не само за философи, политолози, социолози, психолози на политиката, културолози, антрополози, семиотици и етнолози, но също и за всички, които живо се интересуват от авантюрите и премеждията на символните форми и средства в условията на размирни и преломни исторически времена, обстоятелства и нрави - каквито са и днешните. Максим Мизов (1953) завършва философия с профил социология в СУ "Климент Охридски" (1977). Доктор по философия (1981), доцент (1988), завеждащ секция в Център по исторически и политологически изследвания. Бил е хоноруван преподавател в Славянския университет и в УНСС в катедри "Политология". Работи в сферата на етиката, политологията и етнологията. Автор на 10 монографии (3 в съавторство) и на повече от 160 студии, брошури и статии в научно-теоретически сборници и списания.