Пернишки тетрадки

• издание: първо, 2004
• издателство: 5 звезди
• език: български
• корици: меки
• страници: 191
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9543130140
• ISBN: 9789543130146

категории: Художествена литература, Българска литература, Писма, Биографии. Мемоари

Тия "тетрадки" на публициста-документалист Цанко Живков съдържат разкази за преживяното от него през детството, юношеството и младостта му в Перник. Градът, връстник на Рим и Троя, е обвеян от легендите на осемхилядна история, от подвизите на непобедения Кракра Пернишки през Средновековието, а в по-ново време - със славата на най-голямата каменовъглена мина в страната. Този колоритен град, събрал труженици от различни краища на родината, впечатлява силно юношата и от 15-годишна възраст Ц.Живков става негов летописец - книгите му са предимно за Перник и перничани. След щастливите предвоенни години, ведно с младостта идва и комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., преобърнал живота на всички. Младият човек не проумява дълбоките противоречия между призивите за братство, равенство и свобода и убийстватата без съд и присъда, разделянето на "наши" и "врагове", недопускането на критика и различия в мненията. Гледан с подозрение като "фашистки елемент", той избира поведение, повлияно от морала и труда на обикновените хора и в своите очерци, статии и документални книги се стреми да бъде правдив и полезен. В периоди на политическо размразяване му "гласуват доверие" да редактира вестници и многотиражки на рудници и заводи, да ръководи литературния кръжок, а в изблици на "революционна бдителност" го уволняват отвсякъде и го обругават като "гнил интелигент" и "враг на народа". Авторът на "Пернишки тетрадки" търси опора в родовата памет, в спомените за скаутската организация и летните лагери, където са ги учили да вършат добри дела и да бъдат родолюбци; намира я и в съучениците и приятелите си от пернишкия литературен кръжок, сред които са творци като Константин Павлов, Румен Скорчев, Борис Христов, Димитър Инкьов и др. Спомените на Цанко Живков са и повик за съхранение на паметта през изживените десетилетия. Защото паметта, както утвърждава Дмитрий Лихачов, е една от най-важните основи, върху които се гради културата. И в това съзидание участват много поколения. Паметта е преодоляване на времето, преодоляване на смъртта...