Театър и зрител. Пътешествие в театъра. Театрални есета.

• издание: 2015
• издателство: Захари Стоянов
• език: български
• корици: твърди
• страници: 577
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789540908472

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Есеистика. Публицистика. Критика, Изкуства

Книга 1: Тази книжка, драги читателю, беше написана през годините 1967-1972, т.е. много отдавна. Имаше един млад писател Георги Мишев (сега вече е възрастен писател). Той работеше в едно младежко издателство и един ден ми каза: „Ти защо не напишеш една книжка за по-малките зрители, за тия, които сега се учат да гледат „възрастни“ пиеси? Аз само се изсмях, защото вече бях написал една книжка за възрастни зрители, с надеждата, че те ще се научат да гледат един „по-млад“ театър с по-довер-чиви очи и нямах чувството, че съм извършил много полезна работа. Реших, че трябва да напиша една театрална книжка за „пубертетите“, които се събираха в нашия дом. слушаха „Бийтълс“, издаваха ръкописно списание „Азбучен доносник“, караха се за Маркузе и Че Гевара... Книгата беше написана на пресекулки и в разни градове (тогава бях голям „скитник по неволя“) - във Видин, Враца, Пазарджик, Габрово... Когато се връщах в София „таифата“ на сина ми правеше „блицобсъждания“ на написаните нови страници. Леон Даниел Книга 2: „Не търсете в театъра нищо необичайно – той просто принадлежи на търговската улица. В него ще продават зрелища. Продават ги нормални хора – и те, като всички останали, умеят нещо, което другите по-малко умеят – и от това са направили своя професия. Театърът е професия. Но забележете – тая професия не прилича никога на свиренето на цигулка или на правенето на делва, или на работата с длето. Актьорът няма инструменти. Той не разполага даже се перото на поета или четката на художника. Той сам си е инструмент. С който трябва да превърне самия себе си в зрелище. Вършейки своите покупки на търговската улица, не забравяйте, че там на края ѝ, има театър. Отбивайте се по-често в него. Или поне пращайте там децата си. От това може би ще зависи как ще приказвате и пишете, какви вестници, романи и стихосбирки ще четете. Как ще се обличате и как ще мислите… Театърът никога няма да престане да бъде вечно обновяващото се първоначално училище за култура на всеки народ.“ Книга 3: Всеки режисьор има в бюрото си едно "тайно" чекмедже. То се отваря рядко. Затова в него цари пълно безредие. Афиши, програми, снимки са смесени така, че с труд може да се отдели продукцията на 1952 г. от 1960 г. Бележници - колко много бележници! Вие нищо не бихте разбрали от тях. А всъщност в тия бележници, чрез тия бележници са зреели успехите и провалите на моето поколение. А най-интересното са разхвърляните недописани листове. Тезиси за изказвания, планове за доклади, гневно начало на статия, която не е имало смисъл да се диовършва, черновки на писма, които като правило са смачкани в изблик на безсилие, молби за оставки... Какво ли няма в режисьорското чекмедже? Благословено да си, прозаично чекмедже! /Леон Даниел/