Първобългарски надписи

• художник: Е.Босяцки
• издание: 1979
• издателство: Издателство на БАН
• език: български
• корици: твърди
• страници: 250
• размери: 18х25 cm

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

От предговора: Моят първи научен труд беше „Гръцкият език в прабългарските надписи“ в Годишника на Народния музей за 1922—1925, 381 — 429, с приложение на малка сбирка на по-важните надписи, предтеча на бъдещите корпуси на същите надписи. Оттогава в продължение на 50 години с малки или големи прекъсвания първобългарските надписи са стояли винаги в центъра на научните ми интереси. В 1934 година е обнародван за пръв път пълен корпус на всички известни дотогава надписи в Годишника на Софийския университет (ИФ), т. 31, с добавки и оправки в т. 32 в същия годишник за 1936 година. Този корпус намери много добър прием в международните научни среди (вж, Byzantion IX, 1934, 745), като се изказа съжаление, че е съставен на български език, поради което остава недостъпен за повечето чужденци. Затова бележитият белгийски византолог А. Грегоар започна да го издава във френски превод в сп. Byzantion (т. 25—30, 1955—1960). Това начинание обаче не бе завършено. Междувременно известният унгарски турколог Ю. Немет ме подкани най-настоятелно да приготвя ново издание на корпуса на чужд език. Благодарение на отзивчивостта и готовността на И. Ирмшер от Берлинската академия на науките, новото издание можа да се осъществи, и то излезе на немски език под наслов „Die protobulgarischen Inschriften“ в 1963 година като номер 23 на поредицата Berliner byzantinistische Arbeiten на Берлинската академия на науките. След 12 години, във връзка с 1300-годишнината от основаването на българската държава авторът реши да приготви ново, трето издание на корпуса вече на български език. Новото издание се налагаше по ред причини. На първо място стои желанието да се направят тези забележителни надписи като най-важен и основен извор за първобългарския период на българското минало достъпни на по-широк кръг български читатели. Към това се прибавя и намирането на нови първобългарски надписи и откъслеци. На трето място идва и новата литература върху въпросите на епохата, от която произхождат надписите. Но от особено важно значение е появата на нови възможности за тяхното по-правилно допълване и тълкуване. Настоящото издание на корпуса не представя просто превод на немското, а негова основна преработка. От увода са изоставени някои глави като ненужни и се прибавиха нови, а старите се подредиха по друг начин за по-голяма прегледност и целесъобразност.