Панагюрското съкровище

• издание: 2006
• издателство: Славена
• език: български
• корици: меки
• страници: 125

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

По странно стечение на историческите обстоятелства най-старият известен народ, населявал българските земи - траките, стана най-късно, в сравнение с останалите, познат на науката. Лишени от собствена писмена традиция, те не могат да разкажат сами за себе си, за своята история, религия и култура. Съседите им, като всички съседи, настроени към тях понякога благосклонно, друг път враждебно, често пренебрежително, по-скоро замъгляват мнението за траките, отколкото да я избистрят, като натрапват впечатлението, че този народ е живял тихо и монотонно в сянката на старогръцката цивилизация от юг и скитския свят от север. И затова не беше учудващо, че когато преди малко повече от пет десетилетия светът узна за откриването в сърцето на Тракия на едно от най-забележителните и до днес златни съкровшца – Панагюрското, никому не минава и през ум, че то би могло да бъде свързано с траките и тяхната култура. Как всъщност се появи Панагюрското съкровище? Намирането му е случайно и съпроводено с онези странни и куриозни бстоятелства, съпътствали повечето от уникалните открития в областта на археологията. Осми декември 1949 година, четвъртък. Обикновен мразовит делничен ден в керамичната фабрика "Мерул", разположена в югоизточните околности на никому неизвестното тогава, разраснало се сега и прочуто в целия цивилизован свят градче. В двора на фабриката трима братя – Павел (1906 - 1988), Петко (1908 - 1974) и Михаил (1915 -1988) Дейкови копаят глина за тухли. Съдбата не е била особено благосклонна към тях. Някаква незнайна пророческа сила е накарала обаче и тримата да кръстят дъщерите си с името Златка.