Очерк за себе си

• илюстратор: Милена Йоич
• издание: 1977
• издателство: Български писател
• език: български
• корици: твърди
• страници: 352

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Българска литература, Романи. Повести. Новели, Чиклит. Любовни

За такъв час неусетно ще изпушиш десет цигари, можеш да помислиш за сто неща, а Велимир Ноев се страхуваше и от едното, и от другото — оставаше му цял час път. Ако изпуша още десет цигари, ще ми прилошее и ще стане съвсем весело, казваше си той, но ръката му пак се отпра­вяше към кутията, така импулсивно и неотклонно, както мисълта му се връщаше към ония неща, от които се боеше. Искаше да се присмее на себе си — самоиронията обикнове­ но успокоява — и се насилваше да съчини до най-малките подробности една твърде фриволна ситуация: Дон Жуан, целият в ориенталски коприни и брюкселски дантели, с непобедимата шпага, която насърчително потуп­ва бляскавата кожа на ботуша му, пъргаво се изкачва в лунната нощ към балкона на красивата непозната. Тя му се е усмихнала веднъж от своя прозорец, само веднъж, предния ден, но това е достатъчно основание да нахълта в спалнята й. Той застава разкрачен насред розовия будоар, с елегантен замах отпраща широкополата си шапка в ъгъла, властно слага ръце на хълбоците си. Големите щраусови пера на шапката са разлюлели благоуханието на въздуха и събуждат красавицата. Тя скача уплашено, изписква: „Кой сте вие?“ — „Дон Жуан!“, казва той. — „Ах!“, казва красавицата. Тя скача в прегръдката му. Той я пона­ся към широкото легло под атлазения балдахин, но... из­веднъж я пуска и зашепва с отмалял глас: „Бързо, бързо, къде ви е клозетът?“ И недочакал отговора на слисаната да­ма, хуква навън, защото няколкото литра вино, които е из­пил вечерта в кръчмата, внезапно са решили да го напуснат.