Николай Павлович

• художник: Стефан Кънчев
• издание: 1955
• издателство: Издателство на БАН
• език: български
• корици: твърди
• страници: 286

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Изкуства

Турците-завоеватели не успели да обезличат българите, не само защото били по-малобройни от тях, нито поради верската разлика у двата народа, а главно затова, че културата на поробените стояла по-горе от тяхната. С тая култура били свързани стари предания, нрави, обичаи, както и народни умотворения, които заедно с различните клонове от народно изкуство (резба, керамика, тъкачество, златарство, украса на носията, накит, везба, орнаментика) сплотявали поробените българи от всички краища на Полуостров. В някои манастирски църкви се пазели именници на български царе и се четели на големи празници пред богомолците. Българският превод на Манасиевата летопис съществувал в няколко преписа от 14 век с добавки на факти от българската история, придружени от цветни илюстрации и ликове на български царе. Спомените за миналото не били заличени, въпреки всички усилия на гърците в тая посока. Затова и Славяно-българската история на Паисия, завършена през 1762 година, намерила жадни четци и ревностни преписвачи. Паисий излиза с книгата си да напомни на българите за славното им минало, когато в Османската империя феодалният ред се разпада, заражда се капитализмът и настъпват промени в обществените отношения. Движението, породено от тоя идеен тласък, върви сравнително мудно. Според Димитра Благоев едва към началото на втората четвъртина от 19 век се захваща масово национално движение, защото тогава са налице материалните условия, необходими за неговото подемане и се е образувала новата класа, която застава начело на движението и го прави свое дело.? Тая класа е търговско-промишлената.