Неунищожимата история

• издание: първо, 2004
• издателство: Хелиопол
• език: български
• корици: меки
• страници: 80
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9545781610

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

През последните десетилетия в историографията се случи събитие, което ако се бе състояло другаде, а не в руската република Татарска /на територията на бившата Волжка България/, със сигурност щеше да разтърси научния свят - в публичното пространство се появи единственият известен досега препис на българската история „Джагфар Тарихи" /"История на Джагфар"/, написана от Бахши Иман през 1680 год. по поръчение на сеид Джагфар. Последният достигнал до нас препис на руски език е дело на Ибрагим Нигматулин(1916 -1941 год.) от казахстанския град Петропавловск, рискувал живота си пред лицето на тоталитарното мракобесие, жестоко преследващо всяка проява на информираност и търсене на истината. Не по-малък героизъм проявява и неговият племенник Фарат Нурутдинов от град Казан, който в години на терор успява да спаси от унищожение голяма част от летописа и започва публикуването му през 1994 год. в гр. Оренбург. Въпреки късната дата на своето написване -1680 година, „Джагфар Тарихи" включва сведения от много по-ранни творби като летописа „Гази-Барадж Тарихи" (1229 -1246 год.) на Гази-Барадж, книгата „Хон Китаби" (1242 год.) на Кул Гали, записките на Гази-Баба „Жизнеописание на Гази-Барадж" (1246 год.), поемата на Микаил Бащу „Сказание за дъщерята на кана" /"Шан-кизи дастани"/ (865 - 882 год.) и др.