(Не) човешки истории - Част 1 - 3

• издание: първо, 2018
• издателство: Либра скорп
• език: български
• корици: меки
• страници: 287
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 9789544714987

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Българска литература, Разкази. Есета. Пътеписи

Част 1: “Нечовешки истории” е художествено отражение на теми и действителни случки, минали през сърцето на автора. Сборникът е пътека, която води до тъмни и забравени места, чието излизане на светло е необходимо, за да алармира в душата на читателя, да напомни на заспалата съвест за отговорността на всеки човек към света, в който живеем. Част 2: “Нечовешки истории” е завладяваща книга, в която са засегнати сериозни теми: за съдбата, за смисъла на живота, за смъртта и загубите, за принципите, сърдечните рани и тревоги. Базирана на реални събития, това е книга за случайностите на съдбата и за това колко е важно винаги да бъдеш човек. Книга за живота и важните неща в него – любов, доброта, милосърдие. Една зряла книга, насочена към хората, които добре познават белезите от бодлива тел – тази, с която е осеян пътят на всеки един от нас, по която често стъпваме и дълго ближем раните си след това. Част 3: В третия сборник разкази от поредицата “Нечовешки истории” от Георги Георгиев историите са съвсем човешки, с по-малко фантастични моменти от предишните два и с много повече реалистични. Истории, които ни учат да живеем. Да обичаме. Да вярваме. Истории за човешката жестокост към животните и за уроците, на които ни учат те. За някои неща трябва да се досещаме сами, да включим въображението си, някъде трябва да четем между редовете. Това е паметта на сърцето, която сме длъжни да пазим. “За да виждаш, ти трябва нещо повече от очи!” – пише Георги. Удивително красив, дълбок и емоционален цикъл разкази. За хора обикновени, несъвършени, колебливи, но все пак силни, които успяват да останат човеци, каквото и да става. Разказите са съдържателни, с много добре построен сюжет и богат език. Авторът прониква в душите на героите си и със замах на умел художник рисува картини реални, трагични, умилителни, цветни като самия живот.