Надписътъ на мадарския конникъ

• издание: 1928
• издателство: Държавна печатница
• език: български
• корици: твърди
• страници: 138
• размери: 21х28 cm

категории: Нехудожествена литература, Антикварни книги, Българска литература, История. Историография

Общоприетото схващане, че основателите на българската държава, прабългарите, били номади, се е породило в едно време, когато не е имало още за тях други извори, освен данните на византийските хронисти, па и последните не бяха още научно разгледани. Сега обаче, за установяване културното ниво на прабългарите ние имаме и много по-ценни извори, а именно езикови и археологически данни, които ни учат съвсем друго, и които се подкрепят и от по-основно изучени византийски известия. Достатъчно е да хвърлим само поглед върху списъка на маджарските заемки от прабългарския език, за да се породи съмнение в номадството на прабългарите. А особено пък, ако се запознаем и с паметниците на тяхната материална култура, ние трябва окончателно да се убедим в това, което би трябвало да допуснем и само въз основа на езиковите и историческите данни, а именно, че прабългарите са били уседнал, занимаващ се със земеделие и развито скотовъдство народ. Ясно свидетелстват за това техните укрепителни работи, а особено великолепните архитектурни паметници, открити в Плиска, Мадара и Преслав. От всичко това ние трябва да заключим, че прабългарите са могли да образуват трайна, запазена и досега държава на кръстопътя на народите, понеже са притежавали по-развита духовна и материална култура от тази на народите, които те заварили в новата си родина.