Между две епохи

• издание: 2013
• издателство: Симелпрес
• език: български
• корици: меки
• страници: 419
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9789542918943

категории: Художествена литература, Българска литература, Биографии. Мемоари

Книгата „Между два свята" е интересен разказ на един голям български тютюнотърговец от началото и средата на XX век, свидетел и участник в бурни и превратни исторически събития. От богатия копривщенски Палавеев род, започнал като съдружник в семейна фирма, представител на немската фирма „Reemsma" и собственик на голямо търговско дружество, издигнат до Председател на съюза на тютюнотърговците в България. В своя дълъг живот /1884-1980/ той е имал възможността да изгради голям бизнес, да създаде голямо семейство с 5 деца, да съгради една от най-хубавите къщи в София на ул. Кракра /сега собственост на Британския съвет/, богат предприемач и меценат. Домът му често е бил средище на бизнес и интелектуалния елит през годините на капитализма. Съпругата му Йовка Палавеева е била избрана за придворна дама и е извършвала голяма благотворителна дейност. Самият той много често безвъзмездно е подпомагал своите работници - строял е къщи, издържал семейства и децата им - бил е един добър пример за социално ангажиран капиталист. Децата му, завършили финанси, инженерство, агро науки в Германия, Швейцария и Франция са били подготвени да продължат и разширят бизнеса. Участник в Първата Световна война, в която е ранен и е носител на медал за храброст. След 9.IX. 1944 г. му е отнето всичко, той и семейството му интернирани в Копривщица, децата са пръснати по света. Преследван от режима, без право на пенсия е оставен на произвола на съдбата. Винаги и преди и след 9.IX.1944 г. е бил чужд на политически игри и партизанщина. Въпреки всичко до сетния си миг с висок дух и морал, обичащ България и Копривщица, остава за поколенията пример за един достоен живот, продължител на българските предприемачески традиции. Книгата е жив разказ на събития, истории и личности, повече и по-малко познати на историческата сцена у нас в началото и средата на XX век. В този смисъл тя допълва и обогатява българската мемоарна литература на обществения живот у нас до и след 1944 г.