Местните имена в Ардинско

• издание: първо, 2009
• издателство: Ивис
• език: български
• корици: твърди
• страници: 639
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789548387514

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Антропология. Културология, Фолклор и етнография

Местните имена от Ардинска околия събрах на няколко пъти. Първият етап беше през лятото на 1972 година, когато с група студенти от Софийския университет записахме около 5500 имена от общините Бял извор, Ардино, Ленище, Млечино, Русенско и Чам дере. През 1977 година, с помощта на Калина Т. Христова от гр. Смолян, учителка по български език, записахме имената от общините на околията, които сега са в Смолянски окръг - Петково, Баните, Давидково и Загражден. През 1978 година отново посетих общините от кърджалийската част на околията, като включих и общ. Безводно, която през 1972 г. не можахме да посетим. Проверих всички имена, които бяхме записали през предишната обиколка, и допълних картотеката със значителен брой нови имена. За източници използувах предимно осведомителите - местни хора -бригадири на стопанствата, горски и полски пазачи и работници, обществени и административни дейци и др., хора на различни възрасти, с различни професии и образование, които соча в края на труда. Навсякъде срещах отзивчивост от страна на местните ръководители, които участвуваха в анкетите при сверяване и уточняване на материа лите. Често използувах груповата анкета. За всички селища извличах имената от регистрите за имотното състояние на населението. Те се пазят навсякъде - от 1924 - 1926 г., от 1936 - 1938 г. и последните от 1946 - 1948 г. Материалите сверявах с осведомителите, след като най-напред записвах техните сведения. Смятам, че по този начин съм се добрал до възможния максимум от наличните имена в околията. Записаният материал от турскоезиковата част се характеризира с много варианти за едно и също име, което се дължи най-вече на различните степени на образование на отделните осведомители, но не са малко случаите, когато записвах по няколко варианта за едно име от един осведомител. Стараех се да улавям всяко име при първия му изговор. Много от повторенията представят различни варианти от първоизговора. За тази цел записвах осведомителите на магнетофонна лента и записите използувах при обработката на материала. Имената записвах както ми се съобщаваха, без да се опитвам да ги нормализирам според нормите на местните говори. В речниковите статии, когато има различни варианти, на първо място давам най-често употребяваната форма и след нея соча вариантите, които не давам отделно в азбучния ред. Към регистрите се отнасям с голямо внимание. Те са съставяни от писари българи, сравнително четливи и за цялата околия, особено за кърджалийската част, са писани от един човек, което ме улесняваше, за да свикна с почерка. Предполагам, че въпреки желанието и старанието на неизвестния писар, имената са записвани повече в техните книжовни форми, особено когато имат съответствия в книжовния език. Немалко имена са записани нечетливо, а не са редки случаите, когато едно и също име е записано в различни варианти, явно поради това, че е слушано от различни собственици на имоти в една местност. Много от имената се съобщават неясно и деформирани, което явно е затруднявало записвача, на каквито затруднения се натъквах и аз. Не бяха редки случаите, когато при групови анкети осведомителите влизаха в спорове при установяване на домашната форма на дадено местно име. Всичко това е отразено в Речника и никъде не съм правил опити да прилагам творчество. Една значителна част от имената, взети от регистрите, останаха непотвърдени от осведомителите. Някои от тях включих в Речника (когато са ясни), а други изоставих, било поради това, че са вписани явно погрешно, или пък са елементарни и се повтарят многократно почти във всички селища и по няколко пъти.