Магията на българската народна носия

• художник: Антоний Хаджийски
• издание: първо, 2016
• издателство: ИК "Борина"
• език: български
• корици: твърди
• страници: 111
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789545003066

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Фолклор и етнография

Българското народно облекло е сред най-впечатляващите творби на народното ни творчество и неоспоримо доказателство за богатството на традиционната ни култура. То присъства неотменно в народния живот - от момента на раждането на човека, до неговата смърт. Изработвани с вдъхновение векове наред, народните носии са художествена изява предимно на жената в семейството, и отчасти на мъжа, в която е отразена нейната душа, светоглед, сръчност и майсторство. Българката сама тъче, шие и извезва дрехите, откъдето произтича единството между материя, кройка, цветосъчетание и орнаментика. Всяка част от българския национален костюм поотделно представлява едно завършено художествено произведение, което хармонично се съчетава с останалите детайли от облеклото. При изработване и украсяване на народното облекло винаги господства традицията. Съществува неписана система от норми, която определя и най-малките подробности от облеклото, които отделния човек носи в зависимост от своя статус — религиозен, социално-класов, регионален, локален и т. н. Моделът на традиционното облекло и знанието как и кога трябва да се облича всеки — старец, мома, дете, са основна част от възпитанието и образованието на всеки член на традиционния колектив. Те са даденост от предците и не подлежат на съмнение. Всеки човек, решил да излезе извън рамките на този модел, се изключва от традиционното общество. В българската етнографска наука съществуват делитбени показатели, според които разпределението на женските и мъжките носии се обособяват в няколко основни вида. Главен белег за тяхното разпределение са формата и цветът на горните дрехи, които оформят облика им. В зависимост от кройката и начина на обличане на горните дрехи се оформят три основни типа женско облекло: двупрестилчено, сукманено и саяно. Мъжкото облекло според формата на горните дрехи и цвета им се разделя на белодрешно и чернодрешно. Всяко българско село има своя установена носия, създадена и носена от поколения преди това. Локалното им разнообразие е толкова отчетливо, че по него се определя селищната принадлежност на техните приносители. Причините за тази многоликост на костюмите са от различен характер — исторически, културен, географски и климатични условия. Така например постоянна съставна част в женските костюми в планинските области е връхната дреха – салтамарка или късе. Не е случаен и фактът, че в планинските селища се носи затворения сукман, а в равнинните райони се установява двупрестилчената носия.