Лица и събития от моето време - том 1 - 7

• издание: 2014
• издателство: Захарий Стоянов
• език: български
• корици: твърди
• страници: 4045
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789540908427

категории: Художествена литература, Българска литература, Биографии. Мемоари

Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, носещи общото заглавие "Лица и събития от моето време". И наистина в тези своеобразни мемоари той не е в центъра на вниманието, а се изявява като изключително внимателен, но същевременно емоционален наблюдател и хронист на събитията и личностите от неговото време. Първият том от спомените, които ще имате удоволствието да разгърнете, обхващат времето от най-ранните години от живота на Симеон Радев и достигат до 1901 г. Те са досега непознати и непубликувани, с изключение на малка част от тях. Тука излизат в автентичен вид, със Симеон-Радевото заглавие и възстановените текстове, съкратени в предишните издания от цензурата. Един от централните образи в спомените е българският екзарх Йосиф I, покровителствал младия българин от Македония по време на учението му в Цариград. Много от читателите за първи път ще се срещнат с пълнокръвните образи на българските политици и държавници от края на XIX и началото на XX век. Вторият том със спомените на Симеон Радев е хронологически свързан с първия - "Лица и събития от моето време - том 1". Но настоящата втора книга може да се определи и като продължение на шедьовъра на Симеон-Радевото творчество "Строители на съвременна България", като любопитният читател, изкусен от родната история, от своя страна има пред себе си невероятно четиво, което не само ще го обогати и ще му отвори очите, но и ще получи информация от първа ръка, излязла от перото на мемоарист, нареждащ се до класиците на българската литература. В третия том от спомените продължава увлекателния разказ на нашия виден публицист, историк и дипломат. Отделните глави в него са писани в периода между 1955 и началото на 1962 г., когато зрението му е силно отслабнало. Поради тази причина основната част от тях са записвани по неговата диктовка от съпругата му Бистра Винарова и сина му Траян Радев. Без да спазва строга хронология, Симеон Радев продължава да представя събитията от българската история от началото на ХХ век на фона на международните отношения и на противопоставянето и не винаги искреното сътрудничество на Великите сили на Балканите. Четвъртият том от спомените на Симеон Радев обхваща значителен период от живота му - времето от края на 1902 г. До средата на 1908 г., когато е обявена Младотурската революция. Основната тема в него е дипломацията и македонския въпрос на фона на българския политически живот и на събитията, разтърсили света. Читателят се среща с непознат за широката общественост и за историческата наука ранен Симеон Радев. През този период той успява да съвмести работата си като редактор и кореспондент на вестник "Вечерна поща" с дейността си в македоно-одринското освободително движение. Петият том от спомените на Симеон Радев обхваща пълни пет години - от 11 юли 1908 г., когато е началото на Младотурската революция, до 28 юли 1913 г., деня, в който е подписан Букурещкият мирен договор, с право останал както в историята, така и в паметта на народа ни като първа национална катастрофа. Симеон Радев описва своето отиване в Солун и Цариград по време на Младотурската революция, описва срещите си, но и взаимоотношенията между Яне Сандански и младотурците, както и междуособиците. Значително място в този том заема главата "Как замислих и написах "Строители на съвременна България". Шестият том от спомените на Симеон Радев носи заглавие "От Букурещкия мир до Солунското примирие". Разказът е трябвало да обхване събитията до 29 септември 1918 г., а достига до края на 1914 г. Симеон Радев, престарял и почти ослепял, успява да издиктува само първите ѝ части. Но в тома са включени и негови спомени и бележки за този период, публикувани в българската периодика. Интерес предизвиква "Заговорът за ограбване на България през 1913 г.", изграден на основата на интимната кореспонденция на гръцкия крал Константин с приятелката му. Там кралят заявява, че е готов да се разправи веднъж завинаги с България. С този последен седми том завършват спомените на Симеон Радев, които са част от неговия амбициозен проект да разкаже в последните десетилетия от живота си за своето участие в обществено-политическия и културния живот на България. Утвърдил се като безспорен летописец на изграждането на третата българска държава, създал незабравими образи на "строителите" ѝ, със своите огромни по обем мемоари той продължава темата от забележителното си произведение "Строителите на съвременна България". В този том Симеон Радев се представя и като биограф на Патриарха на българската литература Иван Вазов.