Легенда за Самуил

• издание: второ, 2014
• издателство: ИК "Тип-топ прес"
• език: български
• корици: меки
• страници: 72
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789547231344

категории: Художествена литература, Българска литература, Поезия. Драматургия, Историческа литература

Димитър Х. Попов е роден в Лом през 1930 г. в родолюбиво семейство. Баща му е офицер във Втори конен полк, а кръстница му е дъщерята на полковник Борис Дрангов Мария Добрева-Дрангова. Още през младежките си години Димитър Х. Попов получава всички „екстри“ от просветския режим в страната с изключение на най-голямата санкция... Изключван е от гимназията и от Юридическия факултет на Софийския университет за опозиционна и конспиративна дейност (1946-1950). Изтърпява пет и половина години в затворите в Шумен, Ловеч и две години на остров Персин край гр. Белене (1950-1956). В обвинителния му акт присъстват: създаване на нелегална организация, печатане и разпространение на позиви срещу властта, както и пропаганда за Европейски съединени щати (далеч преди Роберт Шуман и появата на Европейската икономическа общност). Неколкократно е уволняван от работа и изселван с баща си от столицата (1964-1968). През този период започва да работи върху историческата поема „Легенда за Самуил“ от 1387 римувани стиха, която успява да завърши едва в края на 70-те години на миналия век. Едва към края на 60-те години Димитър Х. Попов успява да завърши задочно висшето си икономическо образование. Постепенно се утвърждава в областите на транспортните технологии, товарно-разтоварните процеси и рекламата. Следи отблизо демографския процес в България и в света. Икономическата му специалност е „статистика“. В края на 1987 г. публикува своето изследване „Болест на развитите страни ли?“ (в. „Народна култура“, бр. 50, 11.XII.1987), където точно определя началото на отрицателния прираст в страната ни – 1993-1995 г. Между 1989 и 1995 г. Димитър Х. Попов участва в политическия живот на страната ни като секретар на БЗНС „Врабча-1 (Димитър Гичев)“. Напразни остават усилията му за обединение на различните земеделски фракции. Многобройни са публикациите му в периода след 1989 г., а през 1993-1994 г. отговаря за политическия облик на в. „За Търновска конституция“. В биографичната книга „Дългата нощ“ (2002) споделя съдбата си и вижданията си за живота в България между 1940 и 1995 г. Там публикува и досието си от Държавна сигурност. В сигнатурата на Конгресната библиотека на САЩ книгата е заведена като история на комунизма в България. Независимо от всичко преживяно, Димитър Х. Попов не гледа намръщено на живота. И още нещо, което обича да подчертава: ВРЕМЕ Е ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ С ОМРАЗА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ, ЧЕ С ОТРИЦАНИЕ НА ВСИЧКО НЕ СЕ ВЪЗПИТАВА ОБЩЕСТВО И НЕ СЕ ГРАДИ ДЪРЖАВА, ЧЕ ОТДЕЛНИ ГРУПИ ОТ ЕЛИТИ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗРАЗЯВАТ ДУХА И ВЪЖДЕЛЕНИЯТА НА ОБЩНОСТТА.