Критика и печатно слово

• издание: първо, 2001
• издателство: Издателство "Жарава"
• език: български
• корици: меки
• страници: 199
• размери: 15х20 cm
• ISBN: 9549090442

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Есеистика. Публицистика. Критика, Журналистика. Документалистика

Тази е една от последните ми книги, с конкретно критично и автобиблиографично съдържание на моето печатно слово. В края на XX век стана остро необходимо да се обръща по-голямо внимание на критиката в областта на философията, социологията, историята, науката и литературата. Критиката е също наука, казва Имануел Кант през 1781 г. - в знаменитото си съчинение „Критика на чистия разум". По-късно класиците на марксизма-ленинизма също така ни оставиха образци на последователна критика на чуждите идеи и теории на диалектическия и историческия материализъм - най-новото и последователно революционно учение за обяснение и изменение на света. В историята на философската и научната мисъл у нас Димитър Благоев и цяла плеада негови съратници и ученици също така наред с позитивното възприемане, развитие и приложение на научната философия и социология най-активно разгръщаха и използваха критиката като наука при отстояването и внедряването на теорията и методологията на марксизма-ленинизма във всички сфери на философското, научното и литературното знание и познание. През втората половина на XX век в България разгърнаха огромна критична и позитивна научна дейност цяла редица български философи, историци, социолози, литератори и други, чиито имена ще пребъдат и в следващите столетия. Специално критиката в областта на философията ще живее завинаги с имената на Тодор Павлов, Сава Гановски, Асен Киселинчев, Кирил Василев и др. Критиката на буржоазната философия и социология, на ревизионизма и ренегатството в края на XX век бележи своя връх и актуалност в многобройните трудове на Николай Ирибаджаков. Ще отбележа само едно от неговите критични съчинения „За величието на марксизма и мизерията на ренегатството" (Велико Търново, 1994 г.). В областта на литературата и поезията критичната дейност на Тодор Павлов, Панталей Зарев, Пенчо Данчев, Ефрем Карамфилов, Иван Спасов, Васил Колевски, Иван Цветков, Иван Вандов и неколцина други писатели и критици също така има непреходно значение. За първи път тук предлагам на читателя двадесетина мои критични публикации из историята на българската философска, историческа и социологическа мисъл, които намирам за интересни и полезни като критични документи в защита на научната философия - на диалектическия и историческия материализъм, която доминира като меродавна школа и доктрина през XX век не само у нас. Останалите школи и идейни учения и течения имат далече по-скромно място и значение в историческото ни развитие. Специално място в последните мои публикации отделям на критиката на ревизионизма и социалдемократизма, на ликвидаторството и предателството в българската политическа действителност, на различните отклонения от научната философия и социология по пътя на ренегатството, мистицизма и антикомунизма. Част от настоящия труд са посочените мои монографии, студии и статии в колективни трудове и сборници, в научни и идеологически списания; участието ми в национални и международни научни форуми -конгреси, конференции, симпозиуми; рецензиране, редактиране и подготовка за печат на колективни и индивидуални трудове по философия, история и социология; рецензии, отзиви и позовавания на мои изследвания у нас и в други европейски страни; публикации по история, социология и философия в централния печат - „Отечествен фронт", „Работническо дело", „Земеделско знаме", „Кооперативно село", „Работнически вестник", „Мисъл" и др.