Кръстоносните походи: Реликви и чудеса

• художник: Деница Трифонова
• издание: първо, 2015
• издателство: "Изток - Запад"
• език: български
• корици: меки
• страници: 670
• размери: 14х21 cm
• ISBN: 6191526040
• ISBN: 9786191526048

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Калин Йорданов e доктор по история и археология, медиевист и изследовател на кръстоносните походи и Латинския ориент. Възпитаник е на НУКК с лицей за изучаване на италиански език и култура и на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Хоноруван преподавател e по Средновековна обща история към катедра „История“ в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Председател е на „Modvs Vivendi - Средновековно общество в България“ и е член на „Mediaevalia – Сдружение за средиземноморски и европейски средновековни изследвания“. Композитор и изпълнител е в музикалните групи „Irfan“ и „Исихия“. Кръстоносните походи са любима тема на европейската историческа наука открай време. В тях има всичко, което да вълнува читателя: война в далечни и непознати земи, среща с други цивилизации, лични подвизи, реликви и чудеса... и какво ли не още. За съжаление, българският читател дълго време бе държан далеч от това разнообразие на проблеми. На него му бе представяна една стандартизирана и опростена картина на кръстоносните походи като вид религиозни войни и особено като „западна“ агресия срещу мюсюлманския и християнския Изток. Книгата на д-р Калин Йорданов ще въведе читателя в една друга историческа и културна среда. В нея действително се разглежда класическият кръстоносен период от XI до XIII в., но тя е далеч от традиционното изброяване и тълкуване на битки, сблъсъци с местни хора, жестокости, колонизация и др. подобни. Книгата ни въвежда в света на кръстоносните реликви и чудеса, тяхното реално или виртуално съществуване, отношението на „въоръжените пилигрими“ към тях, „свещената кражба“ на светини, съдбата им в нова среда и много още такива „нетрадиционни“ теми. Авторът принадлежи на онова поколение български историци, което, убеден съм, ще върне българското историческо знание и вкуса на четящата публика към поизгубените европейски стандарти и ценности. На тях разчитаме да възпитат у четящите високи изисквания към историческото четиво, да ги убедят, че сериозното историческо произведение не е задължително скучно, а съчетава интереса към историческия процес с неговото задълбочено осмисляне. Проф. дин Христо Матанов