Красивата София / Beautiful Sofia

• издание: първо, 2024
• издателство: ОКИ Столична библиотека
• език: български
• корици: меки
• страници: 167
• размери: 21х21 cm
• ISBN: 9786199174074

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

През 1879 г., когато София е обявена за столица на новоосвободеното Княжество България, тя е разположена на площ от около 2,5 кв. км, а населението ѝ наброява 11000 жители. „Голямо село“, според Константин Иречек, с малки схлупени къщички, криви задънени сокаци, потънали в кал и нечистотии – тъмно, полуразрушено, опустошено селище. Чуждите пътешественици, минали през града, отбелязват красивата планина Витоша, лековития извор, но и гората от минарета, скритите в земята църкви, полусрутената турска баня. Учудващо е запустението на този „славен“ в миналото град – седалище на тракийските владетели от племето серди, административен център в Римската империя, мечтаната византийска столица на император Константин Велики, главен град на Румелийското бейлербейство. Благоприятното географско разположение определя централно място за София на Балканския полуостров и средище в етнографските и исторически граници на България. Затова не е чудно, че на 3.04.1879 г. по идея на Марин Дринов и предложение на Тодор Джабаров Учредителното събрание във Велико Търново приема единодушно решението София да е новата столица на България. „Мнозина се съмняваха, че по този въпрос ще се породят мнения различни, че ще станат дълги разисквания върху положението на мястото, дето ще бъде столицата, и интересите народни, дето се свързват с това положение. Но, види се, всички еднакво били убедени по този въпрос и не оставиха и дума дори да се помене за старата столица Търново, а всички цепеха въздуха с виковете: София, София, София и пр., с издигнати ръце и силно въодушевление“.¹ When Sofia was declared the capital of the newly liberated Principality of Bulgaria in 1879, it was located on an area of about 2.5 square kilometres, and its population numbered 11,000 inhabitants. A "big village", according to Konstantin Jireček, with small, poky houses, crooked dead-end alleys, sunk in mud and filth – a dark, dilapidated, desolate settlement. Foreign travellers who passed through the city mentioned the beautiful Vitosha mountain, the healing spring, but also the forest of minarets, the small churches partly dug in the ground, the half-collapsed Turkish bath. The dereliction of this "glorious" city in the past is astonishing – the seat of the Thracian rulers from the Serdi tribe, an administrative centre of the Roman Empire, the dream Byzantine capital of the Emperor Constantine the Great, the capital of the Beylerbeylik of Rumeli. The favourable geographical location makes Sofia a central place on the Balkan Peninsula and a centre within the ethnographic and historical borders of Bulgaria. Therefore, it is not surprising that on 3 April 1879, by the idea of Marin Drinov and the proposal of Todor Dzhabarov, the Constituent Assembly in Veliko Tarnovo unanimously adopted the decision that Sofia should be the new capital of Bulgaria. "Many people doubted that different opinions would arise on this issue, that there would be long debates on the location where the capital would be, and the national interests connected with this location. But, it can be seen, everyone was equally convinced on this matter and did not let a word even be mentioned about the old capital Tarnovo, and all of them split the air with shouts: Sofia, Sofia, Sofia, etc., with raised hands and great excitement."¹