Кой кой е в средновековна България

• художник: Мариана Генова
• издание: 1994
• издателство: Народна просвета
• език: български
• корици: меки
• страници: 400
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9540104769

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Българите са измежду онези народи, които стихиите на времето почти са лишили от историческа памет. Превратностите на съдбата и дългите векове на робството са довели до унищожаването на книжовното ни богатство и са покрили всичко с пепелта на забравата. Тази печална констатация е известна на всички и звучи почти като присъда. Причините за погрома са от различно естество, но всички заедно очертават една наистина трагична картина. Тя придобива още по-драматичен смисъл, когато й се приgаgе цифрово изражение: от средновековието (VII - XIV в.) изворите са съхранили имената на 685 българи. Направо нищожна цифра, като се има предвид, че през онази епоха на земята ни са се родили и умрели десетки, а може би и стотици милиони българи. Много или малко са тези 685 имена, представени в 555 статии? Тъй като всичко се познава найдобре чрез сравнението, ще отбележим, че именният репертоар, който съдържат общите курсове по средновековна българска история, е обикновено от стотина-двеста имена. А в многотомната История на България (Втори и трети том, издание на БАН) те са около 400. Предимно имена на владетели и аристократи, което пък (според справедливата забележка на един известен български учен) превръща страниците на нашата история в парад на знаменитости, в тържествено шествие на царе и патриарси, в което за обикновените хора почти не остава място. Това бе причината, която ни подтикна към написването на тази книга. Намерението ни беше тя да представлява пълен именен каталог на личностите от българското средновековие. Разбира се, на онези, за които разполагаме с проверени исторически свидетелства — като се започне от владетелите и се стигне до последния граматик. Извън словника останаха известен брой имена, за които нямаме никаква информация. Те могат да се прочетат в поменици и данъчни описи, изписани върху листовете на ръкописи или издраскани по стените на скални църкви, върху култови предмети и строителни материали. Там те стоят самотно и изолирано като неми свидетелства от една отдавна отминала епоха, понякога като молитва, друг път като зов за помощ. Дори да бяхме включили тези имена в посочената по-горе бройка, те с нищо не биха променили тъжната статистика, която при всички случаи впечатлява. За сметка на тях прибавихме десетина личности, имената на които са почерпани от легендарни предания, записани още през средновековието (напр. Асла, Богорис, Ладика и др.). Включването им е оправдано предвид духа на времето, който по характерен за средновековието маниер възпроизвежда епохата чрез митични личности и герои.