Как се общува на български?

• издание: първо, 2014
• издателство: ИК "Гутенберг"
• език: български
• корици: меки
• страници: 187
• размери: 15х22 cm
• ISBN: 9786191760138

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Езикознание. Литературознание

Езиковото обощуваие е сложен социалнокомуникативен феномен, който се реализира чрез вербални и невербални речеви единици, отличаващи се със самоидентичност, формирана от културата на отделната личност и тази на обществото. Ефективността на общуването следва да се синхронизира с етикетните норми на поведение в дадено общество, които от своя страна очертават естетическия дискурс на културното общуване. При изучаването на българския език като чужд редица наблюдения потвърждават факта, че по-доброто усвояване на езиковите умения у обучаваните кореспондира и с по-доброто ориентиране в сферата на национално специфичното културно пространство на чуждата среда, каквато за тях е българската. сборът на „добрия тон", вежливостта и уважението са традиционните маркери на културата на речта, която предполага спазването на определени езикови норми, а също и използването на подходящи езикови средства (етикетни формули), съобразени с условията на съответната комуникативна ситуация. Една от целите на чуждоезиковото обучение е постепенното изграждане в съзнанието на обучаваните на концептите за чуждата култура на общуване и усвояването на езиковите модели на етикетното поведение. По този начин се формира езиково-етикетната компетентност, т.е. знанията за етикетните единици от темите на речевия етикет, който е свързан с речевата ситуация и нейните параметри: участниците в комуникативната ситуация, темата, мястото и времето, мотивите и целите на езиковия контакт.