Избрано в три тома - том 1 - 3. Литературна теория. Литературни похождения. Литературоведският Вавилон

• издание: първо, 2017
• издателство: Изток - Запад
• език: български
• корици: твърди
• страници: 1639
• размери: 15х22 cm
• ISBN: 6190101275
• ISBN: 9786190101277

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Езикознание. Литературознание

"Никола Георгиев едва ли се нуждае от представяне. Човекът, който през последните 50 години вдъхновява не само своите колеги и студенти, винаги е бил алтернатива на официалното. Изключително деликатен, възпитан и фин човек, Никола Георгиев е нескрит полемист в научното поле: бунтар, който срива системи. Критикът в науката пряко или косвено се занимава с методологически проблеми; ученият създава интерпретаторски контекст на нови литературни произведения и разколебава утвърдени йерархии в литературния канон. Никола Георгиев деконвенционализира всяка рутина и с безкрайно богат реторичен инструментариум, покриващ диапазона от резкия сарказъм и фината ирония до сциентичната строгост и метафизичната рефлексия, сочи ограничеността и рисковете пред всяко говорене, писане и стил на теоретизиране за литературата, което се отклонява от рационалността и вярата в социалния, културния и човешкия смисъл на литературната наука. Трудовете на Никола Георгиев трябва да се издават, изучават и преиздават и това е причината да се публикува "Избрано" в два тома. Първият включва както издавани, така и неиздавани творби на автора. Той не можа да обхване всичко, което бихме искали: обемът би разколебал и най-дръзкия читател." „‌Настоящият том ни среща с различни автори и разнородни творби, много от които непознати на читателя. Пътешествие, в което авторът умело е втъкал множество нишки, свързващи родното със световното, единично-българското с множественото чуждо. Текстовете му имат едно изключително важно качество – лекотата. Никола Георгиев е майстор в обясняването на сложни литературни явления, като хвърля мостове във времето с отнета, или безтегловна, тежест, gravità senza peso, по думите на Гуидо Кавалканти. Зоркият съпоставителен поглед на изследователя препраща, сравнява, създава, отрича, утвърждава и осветлява различни феномени. Лекота и дълбочина, единност и множественост, еднозначност и многозначност се разгръщат пред нас с ефирна нежност, която преминава в меко удоволствие и обгръща читателя в призрачния воал на безвремието. Чутовен размах и дълбочина, поднесени с лекота. Как иначе можем да определим размишленията върху темата за смъртта, бесилото и въжето – от погледа на Ботев, Вазов, Гео Милев и Фурна­джиев, с мостове към Франсоа Вийон, Рембо и Антон Шкерц, с неговата стихосбирка „Рапсодии за българския гуслар“? Или двата незавършени романа – „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек и „Приключенията на Гороломов“, на Йовков, които внезапно ни изправят пред „Чудатият овчар“ на Шарл Сорел от 1633 г., Д’Юрфе и Пол Скарон. Ерудираност, която топли и приобщава. Анализите и наблюденията на Никола Георгиев се родеят с неограничените възможности на самото литературознание. А в случая неограничено е и удоволствието: от Елин Пелин, Яворов и Радичков до „изоморфните глаголствания“ на храбрия войник Швейк. “ "Настоящият том събира плодовете на дългогодишния интерес на Никола Георгиев към междутекстовостта и "мълчаливите диалози". Авторът не просто интерпретира литературните творби, той създава инструменти за интерпретация. Това е щедро споделено с читателя виждане, което позволява да се открият дълбочини, сложност и очарование в привидно познати, "оглозгани" от банални тълкувания литературни творби. Неговите статии и студии предлагат евристични подходи, отварят изследователски полета, създават нови литературоведски жанрове. Споменатият нов "жанр", успешно разработван от Никола Георгиев, е междутекстовият анализ, реконструирането на "мълчаливите диалози" в литературата, които могат да сближат смислопораждащо Найден Стремски с Бай Ганьо, Бай Ганьо с Йозеф Швейк, а Йозеф Швейк - с Йозеф К. Междутекстовият анализ се съсредоточава върху пространството между творбите от литературния канон, изявява връзки и значещи отсъствия, които пренареждат и променят самия канон. Литературата не може да бъде закована в чинно подредени, мъртви библиотечни лавици, където всеки "си знае мястото". Аналитичният поглед на Никола Георгиев, внимателното вслушване в онова, което текстът казва (или премълчава), кара литературната творба да изскача от мястото си, за да се ражда отново и отново за динамичен социален живот. Всяка голяма литературна творба изразява специфична философска, естетическа и морална позиция и именно от тази своя позиция тя участва в големия диалог с литературните творби, които я предшестват или идват след нея - така ни учи да виждаме литературата Никола Георгиев."