Из личния архив на Кимон Георгиев - том 1 - 4

• издание: 2005
• издателство: Държавна агенция "Архиви"
• език: български
• корици: меки
• страници: 2933
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9549800512

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Журналистика. Документалистика

Том 1: Най-после се издава личният архив на Кимон Георгиев, името и делото на който са свързани с редица важни и драматични събития в най-новата история на България - войни и преврати, възторзи и погроми, униние, но и воля за утвърждаване на здрава и неделима българска държава. Този архив документира факти. А е аксиоматично, че фактите са критерий за истината. Още веднъж ще кажа, че стремежът към достоверната истина доведе до публикуването на личния архив на живелия и починал доблестен български офицер и изявен държавен деец Кимон Георгиев. Кой ли беше казал, че Отечеството се създава и съхранява от духа на живите, но и от праха на своите мъртви. Том 2: Писмените следи, които Кимон Георгиев остави, са преки и автентични доказателства за обществените условия и политическите обстоятелства, в които страната ни живее по неговото време. Делото му на голям политик и държавник прекосява съдбата на България през целия XX век. Той не преминава между шпалира на събитията, а участва непосредствено в тях. Нещо повече. Той има ръководна роля в три военни преврата, направени в името на държавната идея и за по-голяма социална справедливост. В архивите му се четат надеждата и безкористните усилия за изграждане на институции и органи, посветени на общото благо. И пак там прозират драматичните последици от тези събития, които развенчават завинаги илюзиите и заблудите, органично свързани с антиконституционните действия. Том 3: натоварен с багажа на автентичните факти от миналото, съвременността също до никъде няма да стигне. Защото се лишава от разума, който дава познаването на историята. Нека архивите да се пазят, да бъдат напълно достъпни за широката общественост и свободно и неограничавано да могат да говорят своите истини пред публиката. И идващите поколения да съдят за предшествалите ги хора, държали власт и управлявали институции, като изхождат и от критерия кои от тях са се вслушвали в говора на архивите и са черпили разум от тях. И кои, като не са се вслушвали в гласа на историята са вършили грешки и даже безумия! Но историята учи, ако има и обществени дейци с качества на добри и прозорливи ученици, които я четат и анализират от гледище на националните интереси и на народното добро. Може би с такова мислене би било добре да се разлистват страниците и на този том трети от „Из личния архив на Кимон Георгиев". Том 4: Много пъти съм повтарял, че провидението ме дари с привилегията да бъда години наред не близо, а заедно с Кимон Георгиев. Разговорите не, а общуването с него беше събитие. Макар че ставаше всеки ден, то не беше всекидневно. Нямаше характер на просвещение, а на взаимност. Тя не се състоеше непременно от думи за случки и събития в нашата история, а всичките думи, които се говореха, изчертаваха посоките на българската съдба. Винаги има посоки и път напред във вековечността на България. Това би трябвало да се прочете и в редовете, и между тях, и по белите полета на неговите архиви. Когато мисля за живота и делото на Кимон Георгиев, искам да мисля за реката на живота на държавата, а не за отделен остров или за скрит залив по течението на тази река. Искам да не изоставям гледната точка за голямото и трайното в историята на България. Колкото и крайбрежната ивица на страната ни да е къса, убеден съм, че корабът на българската държава ще плава винаги в голямото планетарно море на нашия свят. Гиньо Ганев