История на обучението по френски език в България през Възраждането

• художник: Венелин Ангелов
• издание: Първо издание, 2003
• издателство: Университетско издателство "Св. Климент Охридски"
• език: български
• корици: твърди
• страници: 586
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9540718678

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Езикознание. Литературознание

УВОДНИ ДУМИ В епохата на българското Възраждане, когато на Балканите няма предпоставки за развитие на висока образованост и на просветните идеи се гледа като на религиозна ерес или на революционна проказа, когато църковната йерархия е препречена от елиноцентричен филтър, а политическата и военноадминистративна кариера са затворени от ислямо-религиозна и османо-турска преграда, единствената интелектуална сфера за обществена реализация остава училището и драгоманството, вкючващи в професионалните си изисквания и задължителното овладяване на модерния френски език. Доброто познаване на този език размива социалните различия и премахва бариерите по пътя на личностното развитие и утвърждаване както в рамките на българския етнос, така и в границите на османската държава. Неслучайно съдбовният за българите XIX век, който поставя основите на новобългарската образователна доктрина, е френскоезично белязан. Пътят и духът на новото българско училище са за дълго предначертани от една малка книжка, появила се в Брашов през 1824 година, наречена скромно от своя автор „Буквар с различни поучения“. Разгръщайки страниците на тази своеобразна енциклопедия, пропита с европейски дух и позната на следващите поколения като „Рибен буквар“, българският ученик открива един нов и непознат дотогава свят. Наред с родното „, азбуке", „сметалницата" и странните животни, ще прочете и запомни чуждоземните слова ,,Франца“, „френец“, „Паришъ“, „етаж “... Сто години след появата на прочутия буквар, творецът на българския книжовен език Александър Теодоров-Балан ще напише „... Безумен е, който гони турската дума у нас кат, за да я замени с френската дума етаж ..." сякаш, за да продължи със съмнение и полемична страст незаглъхналия спор за българската възрожденска образователна доктрина и мястото на чуждите езици в нея. Доктрина, кумулирала духа и интелектуалния потенциал на няколко поколения строители на българското образование и култура и в която изборът на френския език е продиктуван от цивилизационната общоевропейска мисия на Франция. Във времето, когато Русия се изживява като наследник на Византийската империя и няма интерес от възстановяване на спомена за българската държава и култура, когато Австрия и Прусия продължават да са монархии с неясни политиче