Исихазмът в светогорското монашество през XX век

• художник: Борис Драголов
• издание: първо, 2009
• издателство: "Св. Климент Охридски"
• език: български
• корици: твърди
• страници: 254
• размери: 17х24 cm
• ISBN: 9789540728841

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Религиозни и духовни

МИТРОПОЛИТ СТРУМИШКИ НАУМ е роден през 1961 г. в Скопие (Република Македония). Приема монашество в светогорския манастир Григориат на Атон (1987) и велика схима (1990). Ръкоположен е последователно за йеродякон, йеромонах и за епископ на Македонската православна църква (1993-1995). Интронизиран е за архиерей на Струмишка епархия (1995). Като Струмишки митрополит разгръща епархиална дейност 3а обнова на православния духовен живот - най-вече на монашеския, - като съживява строителството на храмове, книгоиздаването и хуманитарната църковна мисия. Завършва образованието си в Юридическия факултет „Юстиниан I" на Скопския университет „Св. Кирил и Методий" и Богословския факултет „Св. Климент Охридски" в Скопие. Придобива научната степен доктор по теология с дисертация на тема „Исихазмът в светогорското монашество през XX век", защитена в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" (2008). Автор е на четири тома проповеди, на епистоларни съчинения, беседи, интервюта и на книги с аскетико-исихастка тематика. Преводач е от гръцки език на редица богословски трудове. Член е на Комисията на Македонската православна църква за диалог със Сръбската православна църква и с другите Поместни православни църкви. Исихазмът в светогорското монашество npeз XX век е научно-богословски труд за същността и дълбинните изяви на мистичния опит в аскетичния исихазъм. Изследван е проблемът за духовния живот на човека като вътрешен мир, просветление и хармония, осъществявани по пътя на исихастката аскеза, молитвеност и нравствено усъвършенстване. Анализирана е и концепцията за човека като битие в отношение, осъществяващо себе си и достигащо пълнотата си съотнесено към Бога и човешката общност. Централно място заема категорията умносьрдечна исихастка молитва като средоточие на духовен опит, изблик на духовна енергия и път към съвършенство. Книгата има подчертан богословски принос в контекста на южнославянското православно свидетелство (Slavia orthodoxa) за уникален мистичен опит и духовни ценности при актуалния днес междуцърковен и интеркултурен диалог и общение в обединяваща се Европа.