Интерпретации на родното в периодичния печат за деца и юноши от началото до средата на ХХ в.

• художник: Ксения Мавромати
• издание: първо, 2021
• издателство: "Веда Словена - ЖГ"
• език: български
• корици: меки
• страници: 123
• размери: 14х20 cm
• ISBN: 9789548846660

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Езикознание. Литературознание

Масовата култура възниква като „европейско явление“ и нейните корени се откриват през XIX в. Истинското си развитие тя придобива през XX в., а неин изразител стават най-вече средствата за масова комуникация. Това е времето, когато „вечните“ въпроси на човечеството „В какъв свят живея?“, „Кой съм в този свят? започват да се осмислят не само чрез образите, създадени от изкуството, науката или религията, а и чрез образите създавани от медиите. Светът на масовите комуникации започва с появата на периодичния печат (вестници, списания, брошури и др.), по-късно възникват плакатите и киното, последвани от радиото и телевизията, за да се стигне до глобалната мрежа – Интернет. В рамките на масовата култура медиите отговарят на човешката потребност да осмисли собственото си битие. И в обществен, и в културен план годините от началото до средата на XX век в България са време на стремеж към пълно изравняване с достиженията на европейската цивилизация, като едно от тях е развитието на пълноценни медии – периодичен печат, а от 30-те години до средата на века и радиоразпръскване. От своя страна изкуството, както и медиите, е средство за въздействие. Неговите изразни средства представят гледна точка за диалектиката на живота и внушават идеи. Затова, в своите произведения, българските творци, писатели и художници от тази епоха, предлагат модерната философия за света, опирайки се обаче на ценностите на традиционния български мироглед.