Хроника на едно национално предателство

• издание: 1999
• издателство: УИ "Неофит Рилски"
• език: български
• корици: меки
• страници: 304
• ISBN: 9546801038

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

Въпросът за Пиринска Македония в българо-югославските отношения през 1944-1948 г. все още не е получил цялостно научно осветляване. Това се отнася най-вече до проблема за мястото на Пиринска Македония в българо-югославските междупартийни и междудържавни взаимоотношения и произтичащите от тях действия за македонизиране и присъединяването и към Югославия. Недостатъчно или почти не са разгледани редица въпроси, засягащи дейността на т. нар. скопски емисари (учители, книжари, театрали и др.) в този край по провеждане на въведената тук културно-национална автономия, за мястото и ролята на централното и местните комунистически комитети при провеждане Македонистката политика на БРП(к), МКГ и ЮКП през 1944-1948 г., за отношението на населението и некомунистическите сили в България към тази политика, нейното преустановяване и др. От детайлно изясняване се нуждаят целите и мотивите, от които се ръководят в действията и решенията си българските, македонските и югославските комунисти в усилията им да македонизират насилствено този безспорен български край. Липсва обективна оценка за характера на българската македонистка политика, чийто основен изразител е БРП(к). В недалечното минало правото да интерпретира фактите и събитията от следвоенната проблематика на македонския въпрос в България принадлежи единствено на комунистическата пропаганда и историопис, Партийните историци преповтарят клишетата на пропагандата, ар(вокатстват на националните предатели - ръководителите на българската компартия. Вината за насилствената македонизация - непозната в историята на човечеството денационализаторска кампания, те стоварват върху външни сили - ЮКП, МКП, Югославия, СССР, върху определени личности - Тито, Сталин, Колишевски, Фалшификации от най-различно естество съдържат и посветените на следвоенните аспекти на македонския въпрос научни и публицистични трудове, публикувани в Република Македония. Основна тяхна тенденция е да възхваляват "успехите" на културно-националната автономия 3 Пиринска Македония през 1947-1948 г., всячески да доказват, че в този край съществува "македонско малцинство". Особената почит и възхвала, на която се радват, нар. Димитровски период в българо-югославските отношения, цели да се Обосноват какви ли не претенции към България. Бяга се от действителните факти, сочещи неопровержимата истина за това как и при какви обстоятелства се появяват "македонците в България, с какви методи и средства се провежда тази, най-точно казано, насилствена, комунистическа денационализаторска кампания.