Хора от телевизията

• издание: първо, 2011
• издателство: Филателен преглед
• език: български
• корици: меки
• страници: 296
• размери: 14х20 cm
• ISBN: 9789549219852

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография, Изкуства

"Аз май винаги ще си мисля, подобно на един филмов и литературен герой (не на нашето време), че ако имах три живота, първия щях да изживея както искам, втория да подаря, а третия - да прекарам в телевизията. Въпреки че, както спомена Милчо Левиев в едно интервю (от телевизора) - напоследък културата в България била ъндърграунд. Всички телевизионни портрети, които съм правила, удивително приличат на обектите си. Това не е нито оксиморон, нито надуто авторско самочувствие. Когато работиш и си поставяш някаква предварителна цел, тя рядко се осъществява. Портретът следва своята логика, като живо същество, като някакъв барбарон приема формата на обекта и колкото и да го насилваш, за да го вкараш в калъпа на собствените си представи, толкова повече той се съпротивлява и прави каквото си иска..." "Тази книга не си поставя задачата да изследва влиянието на телевизията върху зрителя. Тя има скромната цел да представи в публичното пространство стойностни личности, които във времето, което наричаме "преход", до голяма степен бяха маргинализирани и поставени извън кадъра заради странното (защо пък странно?) разместване на ценностите. На показ бяха извадени други лица, други герои, далеч по-шумни и по-арогантни, по-нагли и брутални... Няма да изреждам всички телевизионни рубрики, които съм правила или в които съм участвала по някакъв начин. Това не е толкова важно за днешния постмодерен и преинформиран свят, в който има толкова телевизии, колкото дори не си представяме. Може би все пак е важно за историята на самата българска телевизия, ако някой реши да напише такава история. Та почти всички рубрики, които съм правила, са свързани с културата. Бях нарекла една от рубриките си Склад, защото още в началото на прехода бях сигурна, че културата ще бъде забутана точно там. Тогава това възмути мнозина и рубриката стана просто Културна територия. Правила съм Седмоднев, но тук друг измисли заглавието. Имала съм и по-призивни - Хайде на кино, Лира и тръба... Ако сега обаче трябва да направя рубрика за култура, сигурно ще я нарека Острови или дори Остров, защото постепенно всичко потъва в тресавището на чалгата. Харесва ми и определението на един известен музикант - анклав."