Хамбургска драматургия

• преводач: Любомир Огнянов
• художник: Ем.Рашков
• издание: 1958
• издателство: Наука и изкуство
• език: български
• корици: твърди
• страници: 480

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Философия. Психология

Колкото и странно да изглежда това, епохата на Лесинг започва цели стотина години преди неговото раждане. За да осветлим и разберем добре мъките и тежненията на неговото същинско време приблизително трите десетилетия след средата на XVIII в., - за да проумеем по-добре борбата на Лесинг за реалистична драма и театър, ние трябва да се върнем назад поне с това столетие. Това връщане дълбоко в началната третина на XVII в. и обхождането на следващите десетилетия до времето на Лесинговата борба ще ни покаже не някакви странични и далечни негови литературни предшественици, а самата обществена, културна, литературна основа, която повиква на живот делото на Лесинг, подготвя го и го подпомага, но и му пречи и стръвно се съпротивява срещу него. Защото в началото на тоя отминал век стои едно огромно, дългогодишно, мъчително събитие, което налага своя отпечатък върху съдбините на немския народ до Лесинг, а и още десетилетия след него. Това събитие е Трийсетгодишната война от 1618 до 1648 г. Страшна е не само продължителността на тая война, която въвлича в своя въртоп пряко или косвено почти всички страни на тогавашна Западна Европа - немските княжества, Швеция, Дания, Франция, Испания, Англия, — като при това се разразява на немска земя и струпва там всичката разрушителна мощ на техните средства и войски; страшна е не само развихрилата се стихия на опустошението, която обезлюдява цели села, градища и области и - по свидетелствата на тогавашни писатели - изтребва с олово и меч, с бесилки и пожарища, със студ и глад и мор близо две трети от населението на немските земи. Всички тия човешки и всенародни страдания ехтят до небеса: я ехтят до небесата, ние и ги преживяваме в стихотворенията на тогавашни поети (Oпиц, Логан, Рист, Грифиус, Флеминг и др.), в могъщата проза на Гримелсхаузен. Но те далеч не изчерпват злото, което войната е нанесла на немския народ. Раните зарастват, претърпените страдания преболяват, над съсипните и пепелищата се издигат - макар и от овъглени греди - нови покриви: биологическият живот продължава своя ход. Но войната не е биологическо, а социално и политическо събитие и именно социалните и политическите сетнини на Трийсетгодишната война тежат с оловно бреме и векове след заглъхването дори на далечните спомени за самата война.