Езикът на пустотата

• издание: 2003
• издателство: Колекция Аквариум Средиземноморие
• език: български
• корици: меки
• страници: 318
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9546770280

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Философия. Психология

"Езикът на пустотата" на Антоанета Николова е изпълнен със Слово, което се разбира и преживява с лекота и увлечение. Слово, което с деликатност и финес въвлича читателя във философския и поетичния свят на източната мъдрост и усет за света. Свят, твърде чужд на рационализиращата философия, за която интелектът и неговите антиномии са фетиш, но твърде близък на поезията, с която "Пустотата говори и изразява Неизразимото". Но този странен и вълшебен език на Пустотата не е само далечен, екзотичен културен феномен. Той е универсален език, който започва там, където свършват думите и може да бъде изразен и чрез българското поетично Слово, чрез словата на българските поети. Този главоломен културен скок, чрез който Антоанета Николова свързва източната философия и поезия с българската (разделяни дълго от безбрежни духовни векове и пространства), може да се направи само на крилете на философско-поетична интуиция, която надмогва границите, предразсъдъците, мисленето и говоренето с антиномии. За да се превърне този неимоверно труден културен скок в естествен и красив полет, се изисква нещо наглед много просто и същевременно толкова трудно постижимо: да приютиш в душата си всеразбиращото и всеприемащо сетиво на източния мъдрец и отворената доверчивост на детското сърце. Източната мъдрост, която приема света като взаимообвързан, единен, нераздвоен (на тяло и дух, на мисъл и чувства, на външно и вътрешно, на субект и обект, на движение и покой), е в края на дълъг път на вътрешно, лично духовно движение и преодоляване на видимостите и мнението. Детето започва своя път с тази непредпоставена, изначално дарена му "мъдрост" на сетивата и чувствата. По този начин краят и началото, сложното и простото, опосредст-ваното и непосредственото също са взаимообвързани. Така Антоанета Николова успява да постигне своя предмет - източното философско-поетично преживяване и изговаряне на света, представено и в българската поезия - защото го е интериоризирала като вътрешна нагласа и интуиция, защото той е престанал да бъде за нея нещо външно. Само така могат да бъдат чути "думите-вибрации" - "тон от несекващата мелодия, с която вибрира светът". Само тогава сетивото на мъдреца дете може да надмогне шумовия фон на различните езици, за да прочуе Езикът на Пустотата, независимо дали неговото средство е китайският, корейският, арабският, българският език или хинди. Език, който обединява, а не разделя. Език, който сме знаели като деца, но сме го забравили, и поезията е за това - да ни го припомня, да обвързва края и началото.