Еколингвистика или екология за застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми

• издание: 2012
• издателство: Международно социолингвистическо дружество - София
• език: български
• корици: меки
• страници: 328
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9789548818209

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Езикознание. Литературознание

Аз не съм нито само биологичен, нито само социален, нито само юридически субект. Аз съм човек с безсмъртна душа и винаги осъзнавам безсмъртието на душата си, затова мечтите ми са много по-широки от реалните ми възможности - те се разпростират твърде далеч във времето и пространството. Тъй че човек дори да не мисли за безсмъртието на душата си, винаги усеща това безсмъртие и в повечето случаи не вярва, че утре, в другиден или в относително скоро време ще умре. Това чувство за безсмъртие е свързано с усещането за безсмъртието на езика, който го е имало и преди нас, а ще го има и след нас. Не бива да се забравя, че езикът е предимно инструментът на мисленето, на осъзнаването и на споделянето. Много по-важни са посланията, а посланията зависят от намеренията - дали са чисти или нечисти. Намеренията освен това са насочени към постигане на определени цели, а целите се подреждат по скалата на ценностите. Сред ценностите безспорно най-важна е победата над смъртта, което означава стремеж към вселената на тези, които обичаме. Словото е пътят на този индивидуален, а защо не и колективен стремеж. В много отношения извървяването на такива пътища е синоним на израстването в духовен план, синоним на просветата и образованието.