"Джагфар тарихы" като извор за българската история

• издание: първо, 2007
• издателство: УИ "Св.Климент Охридски"
• език: български
• корици: меки
• страници: 117
• размери: 15х20 cm
• ISBN: 9789540724799

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

През 1680 г. по заповед на "вожда на българското освободително движение" против властта на руските императори сеид Джагфар неговият секретар Бахши Иман съставя сборник от летописи на български средновековни автори от някогашната Волжка България, който има за цел да събуди патриотичното чувство на волжките българи и да ги вдигне на борба за отхвърляне на чуждото владичество. Според обясненията на Ф. Г.-Х. Нурутдинов, който е подготвил за печат оцелелите части от сборника, през 1681 г. Джагфар вдигнал народа си на въстание, но след двугодишна неравна борба то било потушено от руските власти. Оригиналът на сборника изчезнал, но в началото на XX в. бил намерен негов препис от XIX в. на "български тюрки". Предвид предприетото от съветските власти в края на 30-те години на XX в. "тотално унищожаване на български книги и ръкописи на националния българо-арабски шрифт" през 1939 г. волжкият българин Ибрахим Мохаммед Каримович-Нигматулин го превел на руски. По време на войната той загинал (според Нурутдинов през 1941 г., а според поместената в сборника снимка на Нигматулин през 1945 г.), но ръкописът попаднал у племенника му Ф. Г.-Х. Нурутдинов - тогава студент по история, а по-късно професионален историк. Той се обърнал към АН на СССР с молба да му окаже материална помощ за публикуването на ръкописа, но получил "подигравателен отговор". Тогава решил да подготви за печат извадки от най-съществените части на сборника, но когато завършил работата, при неизяснени обстоятелства изчезнали всичките тетрадки и част от неговите извадки. Това, което останало (около половината на оригиналния текст), Нурутдинов публикувал през 1993 г. в гр. Оренбург с помощта на клуба на волжките българи "Булгар ал Джадид" и редакцията на в. "Болгар иле" (България). Допреди десетина години сборникът беше съвършено непознат в България, но благодарение усилията на г-н Пламен Анакиев от ИК "Огледало" през 2003 г. той стана достояние и на българската общественост, която го прие с подчертан интерес.