Този сайт използва "бисквитки" (cookies), които ни помагат да предоставим пълната фукнционалност на сайта и да подобрим нашата онлайн услуга. Продължавайки да разглеждате и използвате този сайт, Вие се съгласявате с използването на "бисквитки", съгласно нашата Политика за бисквитки.

Дневник 1947-1967

от Чудомир


  • илюстратор: Евгений Босяцки
  • издание: 1994
  • издателство: Славика-РМ
  • език: български
  • корици: меки
  • страници: 296
  • ISBN: 9548439093

категории: Художествена литература, Класика и съвременност, Българска литература, Биографии. Мемоари

ДНЕВНИКЪТ НА ЧУДОМИР Може би ще бъде пресилено да се твърди, че в България Казанлък е градът с най-много художници. Сигурно е обаче, че неговите художници се нареждат между тези, които са дали най-много на българската култура. Вероятно за голям брой наши съвременници този факт няма съществена стойност. Толкова повече, че градът и неговите околности вече привличат и с други, не по-малко значими явления и достижения. Казанлък е Кашмир на Европа“, възкликва през 1837 год. пруският генерал Хелмут Молтке. „Той е страната на розите." Разбира се, Молтке не е подозирам, че не много по-късно същият град ще се преобрази в един вълшебен оазис сред необхватен исторически пейзаж, че от земите около него ще се покажат останките на град Севтополис - столица на едно могъщо тракийско царство, че от могилата „Оструша“ ще излезе отново на бял свят светилище, изваяно от цялостен каменен блок, което поразява въображението дори на най-подготвените специалисти. Това преображение се извършва бързо. Небето над върха „Шипка“ се прорязва от Паметника на българската свобода. Легендите за гъдуларите, облаците-самотници и манастирите, помръкнали от старост, възкръснали чрез картините на Иван Милев, отново потъват в дрезгава естетическа мъглявина. Художествената критика, както и историците на българската литература или на музикалното ни наследство започват да свързват казанлъшките творци главно с духовния климат в София. Те имат достатъчно основания за това. От съзвездието на големите местни таланти, обаче, остава един, който продължава да се свързва най-напред с Казанлък. Това е Чудомир. Той се превръща в символ на града като розите на Молтке, като читалището „Искра“, като деликатното докосване на две ръце в стенописите на Тракийската гробница. Днес неговият дневник отново ни връща към тази истина: той свидетелствува, че там, където са се кръстосвали воят на драматични виелици и ехото на гръмотевично победно „ура“, нежните ухания и гладните години, се е уплътнявало и едно културно величие, усилващо блясъка на цялата ни духовна действителност. За какво пише Чудомир в своя дневник? Отговорът може да бъде кратък - пише за своето време. Той отбелязва пестеливо промените, които се извършват в мислите и поведението на хората, хубавите книги, които му доставят удоволствие, и бездарниците, които му развалят настроението, зимните студове и мъглите, легнали върху Балкана, изложбите, в които се оглеждат пътищата на новото българско изкуство, болестите, усилващи личните му тревоги, и политическите бури, тревожещи милиони хора.

етикети: биографични мемоари писма

Наличност и състояние:

  • Много добро състояние на книжното тяло.
    С незначителни следи от употреба
    20,00 лв.

  • Много добро състояние на книжното тяло.
    20,00 лв.

Имате въпрос относно тази книга?

попълнете формата и ще Ви отговорим възможно най-скоро на посочения от Вас email адрес

* - задължителни полета