Дизайн: Диалог и монолог

• издание: 2015
• издателство: Нов Български Университет
• език: български
• корици: меки
• страници: 370
• размери: 17х23 cm
• ISBN: 9789545158593

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Изкуства, Архитектура

Тази книга е посветена на темата за диалога между зрител и творец, между дизайнер и потребител, между предмет и консуматор, между критик и обект между творба и възприемател, между обект и обект... Книгата се интересува от различните видове диалози в дизайна и изкуството, но в нейния център стои базовата разлика между монологичен и диалогичен дизайн. Монологичният дизайн има диктаторски характер и изключва диалога с потребителя. За този тип дизайнерски практики емоциите и желанията на потребителя са маловажни. Те просто се стремят да натрапят своя възглед за функция, за форма и за тълкуване, без да се съобразяват с потребителските желания. В света на монологичния дизайн потребителят няма права; той е аматьор и не разбира какво е добро за него. Диалогът е изключен. На потребителите просто им се казва какво и как да консумират, какво да харесват, как да се обличат и как да живеят. Това е тоталитарен тип отношение към изкуството, където се диктува на твореца какво може и трябва да изобразява, какъв дизайн му е разрешен, какви карикатури да рисува и за какви дори да не си помисля. Заради рисуване на карикатури например Райко Алексиев е убит в дните на комунистически терор в София веднага след 9 септември 1944 г. Заради карикатури през 2015 г. в Париж художниците от "Шарли ебдо" бяха убити от други терористи. Тоталитарният монологичен модел, дори украсен с теологични орнаменти, проговаря на езика на насилието. Тази книга осветява именно разликата между двата подхода - между диалога и монолога със зрителя и консуматора на изкуство, като ясно ограничава плуралистичния, многолик, свободен, либерален дизайн от тоталитарния, ограничен, назидателен дизайн. На последователна критика е подложена доктрината за функционализма в дизайна, наследена от годините на комунистическия режим в България, която и днес заплашва целостта на дизайн културата на българските творци и артисти. Основният патос на книгата е именно в опита да се лекува тази рана в тялото на българската дизайн култура - с мехлема на фактите, методите, интерпретациите и прогнозите.