Червени страници

• издание: 2018
• издателство: ИК "Анико"
• език: български
• корици: меки
• страници: 246
• размери: 15х21 cm
• ISBN: 9789548247337

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, История. Историография

"Първа среща с руси: На 5 септември Добрич биде събуден от оглушителна артилерийска канонада: равнината зад панаирището, по двете страни на железничната линия за Меджидие, се заля от огнени езици и забълва гранати... Добричени изтръпнаха пред нависналата грозота, - те знаяха, че от Меджидие се чака 200 000 руска войска. Изпълниха улиците старци, жени и деца и почнаха да се кръстят, вторачени на изток. Те само се кръстеха, - никой не бе свил бохчичка, никой не смяташе още да бяга: хората бяха опиянени от освобождението си. Но гъстите конни редици растяха в степта, като движещ се фантом, и скоро обхванаха дясното крило на варненските вериги. Стана страшно: казашки разезди със снопчета слама на върлини слязоха откъм руския паметник, и се насочиха към града, ще го запалят... И дигна се писък по крайните улици. Но по седловната при южната гара над Добрич се зададе ивица войска, която изеднаж се разгърна, като черен змей. Сега в ужасения град се понесоха викове на радост: – Българска войска иде!... А казашките разезди се сепнаха като издебнати на мърша ято врани. Те извиха назад, сгъстиха се и почнаха да обстрелват... не врачанските вериги, а града! То бе странно... А казаците сипеха залпове върху чертите на града, защото след дружината се бяха понесли и добричени. Файтонджиите бяха впрегнали файтоните си, коларите - своите каруци, който имаше кон, яхнал го беше: тичаха всички да помагат. Работата бе обща, трябваше да се прогони врагът от родната стряха: кой би могъл да стои със скръстени ръце? Сипеха казаците залпове върху почернелите от народ черти на града, като смятаха, че там прииждат нови войски. А врачанци, не възпирани от огъня на русите, зачестиха прибежките си и вече хвърляха недомлъвки: "събират се"... "дано ни дочакат ножа"... "маки, леш че падне"..." Антон Страшимиров