Бащите не си отиват

• художник: Люба Халева
• издание: първо, 2017
• издателство: ICU
• език: български
• корици: меки
• страници: 224
• размери: 13х19 cm
• ISBN: 9786197153248

категории: Художествена литература, Българска литература, Разкази. Есета. Пътеписи

“Бащите растат. Понякога се превръщат в призраци и тревожат някой мрачен Елсинор. Друг път са непоклатими като Каменния гост…” В тази книга са събрани две дузини разкази за начините, по които покойните бащи остават с децата си. Отворените от тях празноти са място за размисъл за едни, убежище за други, за трети – обида. Като говорят за баща си, едни говорят за приятел, други за ангел, трети за странник, четвърти за себе си. Едни са осиротели твърде рано, други – “няма изчисления, които да накарат смъртта на любим човек да изглежда навременна”. Едни бащи са герои на публиката, други са “от онези герои, за които малцина си спомнят и за които няма да бъде написана книга”. “Бащите не си отиват” е за живота и за смъртта. За щастието, което “не е банално, защото е лично”. За възпитанието като опора. За необходимостта от възхита. За упоритостта да си добър. В тези страници се съдържа и още нещо: един косвено нахвърлян, но рядко убедителен портрет на нацията с елементи история, които тепърва ще свикваме да изговаряме. “Не познаваме своите родители – заявява една от разказвачките. – Какви са били, как е минала младостта им, игрите им, какво са обичали, за какво ги е боляло, какво са си мечтаели в летните нощи, как са се справяли с живота, със своите родители, с липсата на свобода, с липсата на любов? Това нямахме време да попитаме…” Между тези корици има и време, и въпроси, и отговори.