Българската монархия - книга 1 - 3

• издание: 2019
• издателство: ИК "Мултипринт"
• език: български
• корици: меки
• страници: 1380
• размери: 13х20 cm
• ISBN: 9786197430257

категории: Нехудожествена литература, Българска литература, Общество. Политика. Социология, История. Историография

Книга 1: Забързани в ежедневието, ние рядко си даваме сметка, колко могъща всъщност е била древната българска монархия. Източните ѝ граници достигали реките Дон и Кубан, западните – Железни врата на Дунав, а победоносната ѝ конница кръстосвала целия континент от покритите със сняг склонове на Кавказ, чак до топлата и слънчева Италия. Освен да воюват, първите български царе строели градове, правели паметници и трупали златни съкровища, за да могат, тринайсет века по-късно, удивените им потомци поне малко да се докоснат до миналото величие. Какво знаем днес за тази отдавна отминала епоха? Познаваме ли древните династии? Знаем ли, какви титли са носели владетелите, как са изглеждали творците им, къде са се намирали гробовете им? Отговори на всички тези въпроси се опитва да даде Петър Николов-Зиков, поставяйки началото на едно мащабно историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатурата, инсигниите и дворците на старите български царе. Книга 2: С възхода на Крумовата династия, праотеческите богове решили да дадат генерално сражение на всепобеждаващия Христос. Отначало, докато пълчищата на Крум надделявали над византийските легиони, изглеждало,че предимството е тяхно. Колкото повече се изтощавала българската армия обаче, толкова по-ясно ставало, че християните побеждават, не защото печелят битката на мечовете, а защото печелят войната за душите. Реликт от Тъмните векове, България изглеждала обречена да изчезне така, както изчезвали процъфтяващите царства на скити, сармати и алани, хуни, авари и хазари, печенеги, узи и кумани. Нещата обаче се развили по друг начин заради един велик мъж, който с цената на много кръв, приобщил страната си към християнството. Как и защо се е стигнало до там, се опитва да даде отговор Петър Николов-Зиков във втория том на мащабното си историческо и политологично изследване върху генеалогията, политическата идеология, титулатурата, инсигниите и дворците на средновековните български царе. Книга 3: Блестящ от злато и лепкав от кръв, векът на цар Симеон и неговите наследници, хвърля своите отблясъци далеч напред във времето, защото единствено той превръща средновековна България в истинска велика сила, равна на големите европейски империи. Освен с войните си, за да подплатят претенциите за господстваща роля в Pax Romana Christiana, преславските царе, решили да превърнат България в идеално християнско царство на истинското благочестие. За тази цел те приели и развили кирило-методиевската славянска писменост, литургия и литература, поставяйки началото на един нов Pax Slavia Orthodoxa - културна и политическа общност, предана на принципите, заложени от интелектуалния кръг на цар Симеон в Преслав. Велики царства се въздигали и разпадали, могъщи династии се раждали и умирали, но споменът за царя, който когато не воювал - пишел книги и свирел на златни струни, продължавал да живее. А заедно с това, и една тъжна носталгия по изгубената славянска Аркадия, толкова различна от сивото настояще.